България – гнусна страна в Европа. Ние, българите, сме радиоактивни и заразни

06/13/10 23:06
(http://e-vestnik.bg/)

България – гнусна страна в Европа. Ние, българите, сме радиоактивни и заразни

Здравни съвети от вестник “Труд”.

Б. р. - Следващите редове са скандални, писани от човек, който не е писател или журналист, а с инженерно образование. Възмущението му от деградацията на нравите у нас минава границата, но е полезно да се прочете, защото обществото някак безмълвно се примирява с диктата на безкултурието и простотията, и има нужда от някой отрезвяващ вик.

Това което съм написал не е антибългарско, а е анти-простотията.

1. Ние българите си избирахме всички правителства след ноември 1989 г.

Тези правителства не са били избрани от германци, американци, руснаци, румънци, цигани или турци. За тези правителства сме гласували или не – ние българите.
Все пак циганите и турците не представляват критична маса гласове. Вижте статистиката.
Това, че циганите са в голямата си част такива, каквито ги описваме, е така, за съжаление. Но те не са откраднали толкова пари, колкото нашите братя – български участници и съучастници в политическият живот. Често им се приписват повече грехове (според официалните власти се наричат роми, но това не променя фактите).

“24 часа” за обвиненията в присвояване срещу по-голямата сестра на висша чиновничка.

За турците ми е много мъчно, честно казано. Няма по прецакан електорат от собствената си етническа партия. Тази партия с мутренско-феодални способи винаги е прецаквала хората си.

За комунистите няма да говоря – скучно, предъвквано и ясно. Комунизмът е опасна теория , която дава прости отговори на сложни въпроси и от там започват бедите.

2. Ние българите си мълчахме и преди 10-ти ноември 1989 г.

За голямо нещастие опитите за българско дисидентство бяха безплодни. Или не така мощни, че да се чуе в сърцата и душите.
Ние, поколението на нашите майки и бащи, дядовци и баби, трябваше да бъдем дисиденти. Ние мълчахме. За това няма прошка. Няма прошка за моите роднини , че са мълчали, няма прошка и за мен.
През 1989 г. бях на 21 годишна възраст. В моето семейство се пускаше тихо Би Би Си Лондон, Радио “Свободна Европа”, “Дойче веле” и т. н.
Тихо се разказваха наистина много смешни вицове срещу властта.
Тихо се подигравахме на тираджиите, които слушаха сръбско.
Мълчаливо бяхме против смяната на имената на турците.
Тихо и радостно споделяхме идеята за Перестройката – но само в разговори по между си.
Всъщност – се съгласявахме и продължаваме да се съгласяваме със всичко което мразехме и обичахме – но тихо.

3. Така дойде и чалгата – шумно и брутално

А ние се съгласяваме и с нея сега – тихо.

Разкрива “Седмичен Труд”.

Чалгата не е музика. Тя е вид култура. Тя винаги е съществувала при нас. Чалгата обедини простащината от най-различен тип - псувня, порно, евтин секс, вулгарно облекло, циганьорщина, селения, гюбек, мазнене пред по-височайши, призив към криминални действия, отричане на ученето и познанията и т. н.
И ние, българите, сме съгласни с това. Ние, българите, си купуваме билети за чалга концерти, ние си купуваме дивидита с чалга.
Факт е, че чалга изпълнителите и звукозаписните чалга компании са най-богати. Те са богати от нашите пари. Ние сме им ги дали. Те не са ги откраднали. Те не са ги приватизирали.
Ние, българите, и нашите роднини, сме дали и даваме пари на тези хора.