Белгия няма да се разпадне - въпреки успеха на сепаратистите

Въпреки успеха на Новия фламандски алианс на парламентарните избори, тези, които искат Белгия да се раздели, са малцинство. Прогнозите за неминуемата смърт на Белгия са силно преувеличени. Някои сметнаха успеха на сепаратистката партия Нов фламандски алианс на състоялите се в неделя парламентарни избори в Белгия за свидетелство, че страната вече е на ръба на разпадането. Тези, които радостно очакват срива на една държава в сърцето на Европейския съюз, вероятно ще бъдат разочаровани.

Резултатите от изборите потвърждават, че мнозина във фламандско и френскоговорящите общности намират сложната система на сегашната федерална белгийска държава за дразнеща. Нараства и социалното напрежение, породено от последиците от глобалната криза, която удари Белгия и й остави голям дълг. Тези фламандци, които искат да се откъснат изцяло от Белгия обаче, са малцинство.

Това не е първата криза на идентичността, която разтърсва Белгия в 180-годишната й история. Самото създаване на белгийската държава през 1830 г., когато са слети двете езикови общности, се дължи до голяма степен на намесата на премиера на британската империя лорд Палмерстън, който настоявал да се създаде буферна държава между Нидерландия и Франция. Тогава политическите елити както във Фландрия, на север, така и във Валония, на юг, били френскоговорящи.

От първата индустриална революция се облагодетелствали предимно френскоговорящите общности във Валония, а фламандците, които залагали предимно на селското стопанство и били мнозинство в страната, останали в неизгодно икономическо и политическо положение. Недоволството на фламандците от снизходителното отношение на арогантната франкофонска върхушка, която ги смятала за по-нисши в културно отношение, помогнало за развитието на фламандския национализъм. Някои крайни фламандски националисти дори били готови да сътрудничат на германските окупатори през двете световни войни, за да постигнат своите цели.

През последните 25 години Фландрия се превърна в далеч по-успялата в икономическо отношение част на страната, докато Валония, както и Великобритания, търпеше тежките социални последици от деиндустриализацията. Вследствие на поредица от политически сделки, сключени в резултат от “езиковите войни”, големи правомощия бяха дадени на избираните от народа местни правителства във Фландрия и Валония. Основният нерешен проблем беше статутът на столицата Брюксел - предимно френскоговорящ град на фламандска територия - и особено сложният двуезичен статут на някои от брюкселските предградия във Фландрия.

Възходът на Новия фламандски алианс и доскоро почти неизвестния му лидер Барт де Вевер, се дължи до голяма степен на широкото обществено недоволство от фламандските политически партии във върхушката (по-специално християндемократите и либералите), които излъчиха лидерите на последните коалиционни правителства на Белгия. Те и техните френскоговорящи партньори в десноцентристкото пространство изглеждаха инертни на фона на икономическата и финансовата криза.

Но, както де Вевер побърза да изтъкне, огромното мнозинство от фламандците гласува за “пробелгийски” партии, а не за националисти. Той прие, че ако неговата партия се включи в новото правителство, ще се постигне взаимен компромис с другите партии и дори изненадващо даде знак, че може да приеме лидера на френскоговорящата Социалистическа партия Елио ди Рупо, който е другият голям победител в изборите, за премиер.

Фламандските националисти приемат, че основни области в политиката като отбраната и правосъдието трябва да си останат белгийски, докато не бъдат прехвърлени на отговорността на институциите в един изцяло федерален Европейски съюз. Тъй като това едва ли ще се случи в близко бъдеще, на практика националистите ще се примирят с допълнително отказване на централната власт от правомощия в полза на регионите, но в рамките на белгийската федерална държава. Преговорите за съставяне на следващото правителство ще бъдат дълги и трудни. Успехът или провалът им вероятно ще се решат от въпроса за статута на Брюкселския регион и степента, в която социалното осигуряване ще бъде предадено под компетенциите на регионалните власти - намерение, анатемосано от доминиращите леви партии във Валония.

Ако до по-късно тази година не ...

Свързани новини:

• И Видин обявява грипна епидемия
• Без безплатни бързи тестове за грип
• Приложение на „Майкрософт” ще ни предупреждава за сайтове с фалшиви новини
• Опозиционерът Хуан Гуайдо се обяви за временен президент на Венецуела
• Жената, нападнала медик в Горна Оряховица, е с повдигнато обвинение
• Руската ВТБ: Заложници сме на нарастващ конфликт между Тръмп и Конгреса
• Ивелин Попов се настани в хотела на "Ростов" в Доха, ще подписва

• Алберт Попов спечели втория слалом за ФИС
• Паредес се отдалечава от ПСЖ
• Прекратиха търсенето на самолета със Сала поне за днес
• Погба носи тузарски костюм със своите инициали
• Зафиров: Цената на Неделев е висока
• Емери: Арсенал работи по трансфера на Суарес
• Зафиров: Неделев отхвърли ЦСКА и Лудогорец, търсим нападател и ляв бранител