Кризата в Киргизстан застрашава интересите на САЩ и Русия

Грегъри Уайт

Насилието в Киргизстан ескалира на стотици километри от американските и руските военни бази в централноазиатската страна, но въпреки това поставя двете суперсили пред трудни стратегически дилеми.

За Вашингтон Киргизстан е жизненоважен транзитен коридор за доставки за войната в Афганистан и ключова алтернатива на опасните маршрути през Пакистан. В неделя Държавният департамент призова за бързо възстановяване на мира и реда, и подкрепи усилията на ООН и ОССЕ за намиране на решение на кризата.

За Москва кризата в Киргизстан е изпитание за нейните опити да упражнява по-силно влияние в региона, който доскоро беше бойно поле на геополитически сблъсък. През последните години Русия многократно се опитваше да премахне американската база, въпреки че Кремъл одобри изграждането й преди близо десетилетие. Кремъл реагира сдържано на молбите на временното правителство в Бишкек да изпрати руски войски, за да възстановят реда. В неделя президентът Дмитрий Медведев нареди на парашутно-десантен батальон да подсили гарнизона в руската база. И той, и премиерът Владимир Путин разговаряха с временния президент Роза Отунбаева през уикенда.

В неделя говорителка на Кремъл заяви, че няма да бъдат разполагани руски войски, за да разрешат този, по нейните думи, местен конфликт. Вместо това в понеделник Медведев свика съвещание с представители на службите за сигурност от Организацията на договора за колективна сигурност (ОДКС) - доминиран от Русия военен съюз на бивши съветски републики.

Уставът на организацията позволява да се оказва военна помощ на нейните членки, но перспективата групата да се намеси, за да потуши вътрешните размирици, вероятно ще предизвика противоречия сред до голяма степен авторитарните режими на нейните членки, които обикновено яростно защитават своята независимост.
“От Москва не струи особен ентусиазъм”, коментира Андрю Кучинс, анализатор от Центъра за стратегически и международни проучвания във Вашингтон. “Кой ще изяви желание и ще направи нещо по въпроса? Нямам отговор”, признава той.

Узбекистан, който е член на ОДКС, е най-пряко засегнат от насилието срещу многочисленото узбекско малцинство в Южен Киргизстан. Десетки хиляди бежанци нахлуха през границата през уикенда, за да се спасят от нападенията. Диктаторският режим в Узбекистан осъди насилието, но не даде признаци на желание да се намеси. През уикенда Медведев разговаря с узбекистанския президент Ислам Каримов, съобщи Кремъл.

Владимир Милов, руски политик от опозицията, отбеляза в събота, че насилието в Киргизстан подчертава риска от нестабилност, пред който са изправени недемократичните режими в региона. “Киргизстан бързо се превръща в провалена държава, в която властите не могат да овладеят ситуацията и в която е необходимо да се установи ред отвън”, писа той в своя блог.

Временното правителство е насрочило национален референдум за 27 юни, за да легитимира властта си. Представители на правителството в Бишкек обвиняват за насилието привържениците на сваления президент Курманбек Бакиев, който се намира в изгнание в Беларус. Той отрече да има роля в размириците. САЩ изразиха безпокойство от ситуацията и заявиха, че транзитният център, както е известна базата Манас, ще помогне за доставянето на хуманитарни помощи в засегнатите от размириците региони. От базата съобщиха, че не са засегнати от насилието.

Влиянието на Вашингтон обаче е ограничено. Съединените щати изглежда бяха заварени неподготвени от бунта през април, който доведе на власт преходното правителство, а то ги разкритикува, че са поддържали твърде тесни връзки със стария режим.

По БТА

Прочети цялата новина

Свързани новини: