За кучетата и селяните - един следобед в кръчмата “Мърфис”

Беше някъде по средата на работния ден, някъде в средата на работната седмица и ние седяхме в Murphy’s. Седяхме в Murphy’s и чакахме Батко. Чакахме Батко и пиехме уиски с бира, като бирата в случая беше червена Kilkenny, а уискито – някакъв безличен Balmenach. Преди няколко дни беше отминал поредният Халоуин и ние се надявахме да видим снимки на момичетата от купона, но те не ги бяха нито разпечатали, нито качили в Интернет, но казаха, че се били облекли като индианки. Голяма работа! Кой иска да гледа момичетата облечени, пък било то и като индианки.

- Светът се изражда и всичко върви наопаки – започна Милен. - Чухте ли ,че в ООН искали да обявят световна гладна стачка. Един ден, в който целият свят да гладува в знак на солидарност с гладуващите.

- Интересно – поде Теодор, братовчедът на Милен - защо ще протестираме срещу глада не по друг начин, а именно като гладуваме. Как тогава трябва да протестираме срещу наркотиците? Като се друсаме ли? Или как да протестираме срещу пиянството?

- Ние срещу пиянството ежедневно протестираме…

- Щом трябва да протестираме срещу глада, гладувайки – съвестно се включи Хер Дидев, - няма да ядем един ден и толкова.

- Не-е – намесих се и аз, - не се хващай за думата. Казано е да протестираме, като гладуваме, а не като не ядем. Изобщо не е едно и също. Можеш цял ден да ядеш и пак да си гладен – леки рибки, пикантни сосчета, салатки с лимонов дресинг, фитнес, после мариновано филенце на скара без гарнитура. След това тенис… Все ще си гладен.

- И най-важното: по този начин ще покажеш своята солидарност с гладуващите.

- Именно!

Тъкмо щяхме да преминем на темата за римския начин за солидаризиране с гладуващите, а именно редуването на плюскане с принудително повръщане и после пак плюскане, когато се появи и Батко. Водеше със себе си някакъв селяндур, вързан на каишка. Седна на масата, а селянинът започна да се върти наоколо и да гледа какво се яде по другите маси.

- Сядай долу! – сгълча го Батко – Sitz!

Селянинът неохотно седна на земята. Беше облечен в евтини ментета на маркови дрехи, прическата му беше късо подстригана отпред и оставена дълга на тила, а погледът му беше тъп, но същевременно притворен и недоброжелателен.

- Какво е това? – попита Милен и посочи с глава селянина.

- Селянин – обясни Батко и сложи до себе си на дивана верижката и дебел вестник „Уикенд”. – Взех го преди няколко дни.

- Защо не си взе куче?

- Нали виждаш какво е общественото мнение? Нали виждаш колко лошо са настроени хората? Ето, вчера по телевизията даваха как кучетата серяли по градинките. А селяните серат по градинките много по-рядко.

- Да, но пък кучетата не храчат по улиците, не хвърлят фасове, не хвърлят найлонови пликчета, пластмасови бутилки от бира, чашки от кафе, картонени кутийки от Макдоналдс и други трудно разграждащи се боклуци, каквито селяните хвърлят масово.

- Така е, но селяните са против кучетата, а, за съжаление, по този въпрос селяните са болшинство, начело с Ани Цолова.

- Коя е Ани Цолова?

- Е-е, има там някаква водеща по телевизията с големи бузи и малка уста.

- Не я знам…

- Селянка.

Поръчахме си нещо за хапване. Милен и Теодор взеха пиле пармезан, Хер Дидев си поръча ростбиф, след като го увериха, че телешкото било много хубаво, а ние с Батко пожелахме бадемова пъстърва, но не с масло, а със зехтин, защото с масло ставаше много тежка. Батко помоли и за една паница вода и когато му я донесоха, я сложи на земята пред селянина. Селянинът шумно залочи.

- ...

Свързани новини: