“Колко скоро ще е сега?” (парче на The Smiths)

07/08/10 04:15
(http://e-vestnik.bg/)

“Колко скоро ще е сега?” (парче на The Smiths)

Ако решиш да търсиш в интернет информация за Стефан Гамизов, попадаш на неочаквани статистики. Които вероятно нямат нищо общо с него, но пък са интересни. В периода между 2002-2006 г. от България са изнесени 17 тона човешки кости (биоматериал). Повече от САЩ, Канада и Европейския съюз взети заедно. През 2009 г. вече са 21 тона. През комунизЪма, преди селското стопанство да бъде унищожено по възможно най-тъпия начин от новите варвари, България изнасяше домати, жито и какво ли не. В момента явно производството на трупове е изключително нарастнало и е много доходно, и съответно акцентираме там, където ни е силата. От друга страна чак през океана се чу, че в БТВ има нареждане да не се говори за култура. Думата “култура” трябва да бъде забравена и по възможност заместена с думата “риалити”. Колко по-интересно е когато Станка от Ловеч пръдне в ефир, отколкото да се говори за Салвадор Дали. “Салвадор - дали?” Не, в никакъв случай! А новината за това как Роман Абрамович е похарчил за един обяд в Nello’s в Манхатън 52 000 долара, подтиква към революция - френска, съветска, талибанска, няма значение, само да падат глави като неговата.

Светът ужасно отесня с възможностите си за информация. Сега да си на 20 години! В глобалната несвобода. Човекоядната орхидея на която така се радвахме, хлопна челюсти. Какви цветове, какво равенство - защото отново за това става въпрос - какво съвършенство на формата. И преглътна.
Едно и също е да растеш в България и Америка, защото се говори за едно и също - всичко е риалити. Не на друго ниво, а с повече или по-малко пиксели. Мадона пее Come join the party, а партито го няма никакво. Борсата е серийният убиец маскиран като клоун, а тези, които му дърпат конците, пратеници на Сатаната. Сатаната може да е всеки - Барак Обама, Иван Костов, Мона Лиза и леля Веска чистачката. Всеки живее на кредит - пари или доверие, няма значение, защото нито едното, нито другото съществува. Спомени от бъдещето.

Онзи ден едни черни щяха да ме бият в Даунтаун. От повече от година не бях ходила и видях с очите си, че Рогатият е тук. Преди улиците бяха фрашкани с латиноси, фалшиви ролекси, златни синджири с автомати Калашников, гигантски телевизори по 200 долара, море от хора и стока, всички говорят испански, не си в Ел Ей. Сега е празно, затворени магазини, огромни празни пространства с For Lease на прозореца. Разхождам се незабележимо с бяла риза и джинси, невидима като щраус заврял глава в пясъка, арийка в един мургав свят. На врата с голям като камък за давене - фотоапарат Canon. В далечината виждам група черни облечени в африкански роби. Забелязват ме преди да съм щракнала дори и веднъж и крещят:
“Ето я бялата кучка от дяволските медии, ще продава снимките ни!!!”
Веднага свалям камерата, събирам длани в молитвен жест, накланям глава и тръгвам към тях да чуя Нещото, което не знам. Те са 7-8 големи пича с коси на плитчици и с безизразни лица. Един вика гневно пасажи от Библията от време на време проверявайки дали слушам внимателно, и настоява, че те са избраните, не евреите. Съратниците на този черен Хитлер гледат отвеяно към отсрещния тротоар, а бялата кучка се радва на Обама нарисуван с малки червени рогца. Дяволчето Фют. Предателят на цялото човечество. Ако невежеството беше конспирация, щеше да има надежда. На земята има графики с масонска пирамида, рисунки с черен Джийзъс, на един голям картон пише с дебел лилав флумастер: “Джийзъс е бил черен, събудете се, белите хора лъжат! Ние сме първите хора, ние сме избраните, ние ...

Прочети цялата новина

Публикувана на 07/08/10 04:15 http://e-vestnik.bg/9488/kolko-skoro-shte-e-sega-parche-na-the-smiths/