Преброяването на проститутките в Неапол

07/08/10 21:30
(http://e-vestnik.bg/)

Преброяването на проститутките в Неапол

Антъни Капела. Снимка: личен сайт

Историята на „Изкушение с дъх на лимони” (ИК Кръгозор) е доста необичайна. Тъкмо бях решил, че съм открил идеята за следващия си роман и дори бях написал няколко глави, когато случайно посетих Неапол, Южна Италия.

Пътуването ми беше свързано с местната храна. По това време имахме съвместна работа с Джейми Оливър - изумителният млад британски готвач, който чрез предаванията си популяризира по целия свят италианската храна. Но не само храната беше в мислите ми. Бях се заредил с доста книги за историята на Италия. Една от тях беше „Неапол`44” от великия писател и пътешественик Норман Луис. В своя дневник от военния си период той разказва как един млад офицер от разузнаването е бил пратен в града през първите месеци от окупацията на съюзниците в Италия.

Още помня страницата – 100-та, в която попаднах на думите: „Стана ясно, че трябва да разследваме всички молби на италианки, желаещи да сключат брак с английски войници. Тъй като никой друг не искаше да се заеме с тази неприятна задача, тя се падна на мен.” Прекалено много англичани се били влюбили в своите изключително красиви – и изключително обеднели – италиански приятелки. Висшето ръководство решило, че това е лошо за морала и че мъжете ще отиват с по-малка готовност на опасни операции, когато знаят, че някоя bella signorina ги очаква на около стотина километра разстояние.

Затова трябвало да се проучи дали въпросните момичета се издържат от проституция или от черния пазар. Тъй като по това време почти всички добре изглеждащи момичета в Неапол правели точно това, за да оцелеят, се предполагало, че броят на браковете щял да спадне значително.

Комичният потенциал на тази ситуация беше очевиден. Но аз вече имах в главата си някаква история, така че се замислих малко повече по въпроса. След това попаднах на коментари на Луис за ресторанта „При Зи’Тереза”, който се е намирал на пристанището. Официално по време на войната ресторантите в Неапол са били затворени, но този някак си успял да продължи да работи, защото все пак и американските, и британските военнослужещи искали да похапват нещо по така. По някакво изключително съвпадение този ресторант не само съществуваше шейсет години по-късно, но и именно в него бяхме планирали да ядем тази вечер.

Докато поглъщахме изумителните ястия от морска храна същата вечер, постоянно си представях помещението такова, каквото го беше описал Луис – голямото пиано, мъжете в униформи, смесени с местните гангстери, проститутките, успели някак си да се промъкнат вътре, включително „дамата” със стъкленото око, за която се разказвали легенди, че била най-добрата проститутка в цял Неапол. И ястията, които едва ли са се различавали много от тези, които в момента вкусвахме. „За неаполитанците, пише Луис, храната е на първо място, дори преди любовта, и преследването на най-доброто ястие е едновременно непостижима мечта и най-съкровено желание.”

При романите се случва така, че понякога се нуждаеш не от една, а от две идеи – от някакво съединение, сблъсък, от хрумване – „Ами, ако…?” Норман Луис е бил женен, когато идва в Неапол, но аз се запитах какво би станало, ако не беше? Какво би станало, ако беше по-стриктен следовник на правилата, отколкото е бил в действителност? Ако освен да преследва проститутки, реши да затвори единствения останал ресторант в града? Ако неаполитанците решат да го изкушат с най-сдобрата си готвачка, за да го омилостивят? В края на краищата една от най-популярните поговорки в Неапол гласи „Добре нахраненият стомах кара сърцето да прощава.” Ами ако тази готвачка е красиво момиче, чийто съпруг е бил убит от съюзниците? И ако те се влюбят…?

С други думи, по време на тази вечеря военната ...

Прочети цялата новина

Публикувана на 07/08/10 21:30 http://e-vestnik.bg/9484/prebroyavaneto-na-prostitutkite-v-neapol/