Едгар Кейси - спящият лечител

07/14/10 21:30
(http://e-vestnik.bg/)

Едгар Кейси - спящият лечител

Едгар Кейси. Снимка: официален сайт

Едгар Кейси е смятан за най-големия медиум, пророк и лечител на XX век. Той действително е помогнал на хиляди хора да решат здравните и житейските си проблеми, но е отричан и обвиняван в шарлатания. Непрекъснато е трябвало да се бори с предразсъдъците на лекарската гилдия относно нестандартните лечебни практики, включващи революционни за времето си методи като ароматерапия, хомеопатия, масажи, диети.

Не по-лесно е общуването му с обикновените хора, повечето ревностни християни, за които е трудно да приемат идеите му за карма и прераждане. Кейси обаче е излекувал множество болни и е направил хиляди тълкувания на хора, които са искали да узнаят призванието си, миналите си животи и кармични връзки.

Томас Съгрю е съвременник и добър приятел на Едгар Кейси и семейството му. За да напише биографията, той прекарва дълго време в дома на Кейси и получава от самия него информация за живота и необикновената му дарба. Разговаря с роднини, приятели и съмишленици на медиума, за да опише възможно най-обективно житейския му път. “Животът на Едгар Кейси” от Томас Сюргю е фундаментален труд, от който черпят всички по-късни изследователи на живота и творчеството му. От излизането си през 1943 г. (още докато Кейси е бил жив) тя е претърпяла повече от 50 издания. Предлагаме откъс от предстоящото българско издание (ИК Хермес).

Кейси и разобличителят

Томас Съгрю

Младият мъж, който отвори вратата, беше слаб и висок, почти колкото госта. Без да продума, непознатият влезе в антрето.
– Вие ли сте Едгар Кейси? – попита той.
– Да – отговори младият мъж.
– Аз съм д-р Хуго Мюнстерберг от Харвард и съм дошъл да ви разоблича. Напоследък за вас се писа твърде много във вестниците.
Той огледа бързо антрето и надникна във всекидневната, намираща се отдясно.
– Какъв е вашият modus operandi? – попита той. – Къде ви е кабинетът?
Младият мъж стоеше все така неподвижен. Беше като зашеметен.
– Не разбирам какво искате да кажете – отвърна той.
– Кабинетът, кабинетът – д-р Мюнстерберг нетърпеливо махна с ръка.
Изведнъж младият мъж дойде на себе си и като се усмихна, тръгна към всекидневната.
– Заповядайте, седнете – каза той. – Дайте да ви взема палтото. Камината е запалена. Но нямам кабинет. Не използвам никаква апаратура, ако това имате предвид. Ако поискам, мога да легна на пода и да заспя.
Д-р Мюнстерберг влезе, но остана прав и с палтото си. От вътрешния си джоб той извади тесте изрезки от вестници.
– Прекалено много се тръби за това нещо, за да е истинско – каза той и остави изрезките на масичката.
Младият мъж разсеяно ги разлисти. Очевидно ги бе чел и преди. Едната бе цяла страница от раздела на списание „Съндей” в нюйоркския „Таймс” от 9 октомври 1910 година със заглавие „Необразован мъж става лекар под хипноза – странната способност на Едгар Кейси озадачава медиците” и започваше така:
„Медицинската гилдия в тази страна проявява жив интерес към странната способност, която, както се твърди, притежава Едгар Кейси от Хопкинсвил, Кентъки. Той диагностицира трудни болести, докато се намира в полусъзнание, въпреки че няма никакви медицински познания, когато не е в това състояние”.
Имаше снимка на младия мъж, както и на баща му, мустакат господин на име Лезли Б. Кейси, описан като „ръководещ” хипнотичния сън. Третата снимка бе на д-р Уезли Х. Кечъм, младия лекар, който бе докладвал за този феномен на Американското общество за клинични изследвания в Бостън. Имаше рисунка, на която младият мъж лежеше заспал на маса, докато над него бе надвиснал чудноват демон от Отвъдното.
– Всичко това е направено без моето знание ...