Законът на любовта според Лаура Ескивел

07/18/10 21:35
(http://e-vestnik.bg/)

Законът на любовта според Лаура Ескивел

Лаура Ескивел. Снимка: личен сайт

Лаура Ескивел, авторката на световния бестселър „Като гореща вода за шоколад“ (преведен на 35 езика и продаден в 4,5 милиона екземпляра) сега предлага роман new age, метафизичен екшън, чието действие се развива в Мексико Сити през 23-ти век и ни потапя в една космична любов. След страстна нощ двама влюбени, които след 14 хиляди прераждания най-сетне са се срещнали отново, неочаквано биват разделени. Поместваме откъс от предстоящото издание на “Законът на любовта” (ИК Колибри).

Законът на любовта

Лаура Ескивел

Кога умират мъртвите? Когато биват забравени. Кога изчезва един град? Когато спре да съществува в паметта на хората, които са го обитавали. Кога човек престава да обича? Когато започне да обича отново. Това е несъмнено.Точно по тази причина Ернан Кортес решил да построи нов град върху развалините на древния Теночтитлан. Времето, което му трябвало, за да вземе това решение, било точно колкото е нужно на здраво стиснат меч да разкъса кожата на гърдите и да проникне до центъра на сърцето – една секунда.

Но във време на битка една секунда означава да избегнеш меча или да бъдеш застигнат от него.
По време на конкистата на Мексико оцелели само хората, които успели да реагират на мига, онези, които толкова се страхували от смъртта, че впрегнали всичките си рефлекси, всичките си инстинкти, всичките си сетива в служба на ужаса.

Страхът се превърнал в команден център на техните действия. Разположен точно зад пъпа, той получавал преди мозъка всички усещания, възприемани чрез обонянието, зрението, допира, слуха, вкуса. Там те били обработвани за хилядни от секундата и после изпращани към мозъка с определена заповед за действие. Цялата операция отнемала не повече от секундата, необходима на човек да оцелее.

Със същата бързина, с която се научили да реагират, телата на конкистадорите развили нови сетива. Можели да предусетят атака в гръб, да подушат кръвта, преди да се е появила, да чуят предателство, преди да бъде произнесена и дума, и най-вече, можели да предвидят бъдещето като най-добрата гадателка.

Ето защо в деня, в който Кортес зърнал индианец да надува раковина пред останките на древна пирамида, той разбрал, че не може да остави града в развалини. Това би означавало да остави паметник за величието на ацтеките. Рано или късно носталгията щяла да подтикне индианците да опитат да се обединят, за да си върнат града. Нямало време за губене. Трябвало да изтрие от паметта на ацтеките великия Теночтитлан.

Трябвало да построи нов град, преди да е станало прекалено късно. Не съобразил обаче, че камъните носят много по-дълбока истина от онова, което погледът успява да улови. Притежават собствена енергия, която не се вижда, а само се усеща. Енергия, която не може да се затвори в рамките на къща или църква. Нито едно от новите сетива, които Кортес придобил, не било достатъчно усъвършенствано, за да я долови. Енергията била прекалено фина.
Невидимото й присъствие й давало пълна свобода на действие и тя можела да циркулира безшумно на върха на пирамидите, без никой да разбере. Някои хора усетили нейния ефект, но не знаели на какво да го отдадат. Най-сериозният случай бил този на Родриго Диас, безстрашният капитан на Кортес. Той изобщо не предполагал какви съдбовни последици ще предизвика честият му допир с камъните на пирамидите, които разрушавал със своите другари.
Нещо повече, ако някой го бил предупредил, че тези камъни притежават достатъчно голяма сила, за да преобърнат живота му, той никога не би повярвал. Вярата му не стигала по-далеч от онова, което успявали да докоснат ръцете му. Когато му съобщили за съществуването на пирамида, върху ...

Прочети цялата новина

Публикувана на 07/18/10 21:35 http://e-vestnik.bg/9523/zakonat-na-lyubovta-spored-laura-eskivel/