След Световното - от футбола боли

Б.р. - Едуардо Галеано, авторът на Футболът на слънце и на сянка (ИК “Жанет 45″), е успял да изпрати на преводачката си Нева Мичева текст за току-що завършилото Световно само ден след края му. Текстът влиза в като цветно приложение в самия край на книгата. Така текстът за Мондиал 2010 излиза най-напред не на испански, английски или китайски, а на български език. Предлагаме кратък откъс.

В течение на месец планетата спира да се върти и мнозина от обитателите й притихваме, затаили дъх. Нищо чудно – това се случва на всеки четири години. Необичайната подробност е, че този Мондиал е първият на африканска земя.

Отритнатата, обречена на мълчание и забрава Черна Африка за мъничко успява да привлече световното внимание – поне докато трае турнирът.

И не е ясно как ЮАР ще успее да поддържа активни тези бетонни великани, многомилионно прахосничество, което може лесно да се обясни, но е трудно да се оправдае в една от страните с най-много несправедливост в света.

***

В рамките на турнира проличава, че африканският футбол е запазил своята пъргавина, но е загубил непосредствеността и фантазията си – много тичане, малко танц. Някои наблюдатели смятат, че треньорите на африканските национални отбори, почти всичките европейци, са допринесли за тяхното „охладняване“. Ако е така, значи са направили истинска мечешка услуга на един футбол, който ни обещаваше много радост. Африка се е лишила от най-добрите си качества в името на ефикасността, а ефикасността в крайна сметка не проработва. Една-единствена африканска страна попада сред осемте най-добри тима, но съвсем скоро и Гана се прибира вкъщи. Никой от африканските отбори не „оцелява“, дори този на домакините.Мнозина от африканските играчи, достойни за забележителната си футболна традиция, живеят и играят на континента, поробил дедите им. В една от срещите на Световното като противници на терена излизат братята Боатенг, синове на баща ганаец: Кевин-Принс с фланелката на Гана, Жером – с тази на Германия.

От националите на Гана никой не играе в ганайския футболен шампионат. От националите на Германия всички играят в германския футболен шампионат. Подобно на Латинска Америка, Африка изнася работна ръка и работен крак.

***

Джабулани е името на топката за турнира през 2010-а. Тя е опърничава и се държи като насапунисана, изплъзва се от ръцете и не се подчинява на краката. Тази новост от Адидас е натрапена на първенството, въпреки че никак не се харесва на играчите. Но от цюрихските си палати властелините на футбола не предлагат, а налагат.

Така са свикнали.

***

Грешките – и леките, и тежките, – допуснати от някои съдии, за кой ли път недвусмислено илюстрират онова, за което здравият разум настоява от много години.

Здравият разум вече не просто плаче, а пищи – все напусто – за възможността арбитърът да си прави справка с близките планове, заснети от камерите, когато решаващи детайли от мача се оказват объркващи за невъоръженото око. Съвременните технологии позволяват човек да прави подобни проверки бързо и естествено, точно както хвърля поглед към друг един инструмент – часовника си, – за да измери времетраенето на мача. Всички останали спортове – баскетболът, тенисът, бейзболът, плуването и дори фехтовката и автомобилизма – са въвели в ежедневната си практика електронните помощни средства. Не и футболът. Да не звучеше толкова подозрително, обяснението ...

Свързани новини: