Ежедневието българско

07/21/10 21:45
(http://e-vestnik.bg/)

Ежедневието българско

Едвин Сугарев

„Да убиеш някого не е нещо сложно. В повечето случаи е ежедневие. Така че е нещо нормално да убиеш човек.”

Тези думи принадлежат на Димитър Вучев – Демби, основен свидетел в делото срещу Златко Баретата и двайсетината негови авери, обвинени за убийството на перничанина Румен Стефанов – Алф, за търговия с наркотици, организиране на престъпна група и какво ли не още.

Демби очевидно знае какво говори – тъй като и търговията с наркотици, и убийствата бяха и негово ежедневие. Арестуван е многократно, има 15-годишна присъда за стрелбата срещу Илиян Варсанов и условно наказание за незаконно притежание на оръжие, известен е като дясната ръка на Антон Милтенов – Клюна, поредния тартор на дрогата в столицата, преди на свой ред да бъде пометен – най-вероятно тъкмо от Златко Баретата.

Това е то – ежедневие. Ежедневието на българския преход към демокрация. Тази ежедневиност на насилието и циничното незачитане на човешкия живот блика от черните хроники със стотиците, до едно неразкрити поръчкови убийства, превърнали се в основна храна за обезмозъчената журналистика – и от други едни, не тъй популярни хроники – тези на хилядите безследно изчезнали. Колко му е – човечец някакъв. Що да не го гръмнеш?

И ги гърмяха. Тези, които нагазваха в техните хероинови територии, тези, които тайничко прибираха по някоя пачка от взятката на боса, тези, които се проваляха като разпространители, защото вече не бяха на себе си в зависимостта си от белия прах. Режеха им ушите, трошаха им кокалите с чукове, пробиваха им капачките на коленете с бормашина.

В течение на двайсет години ние четяхме, слушахме и гледахме за тях: за това кой е бил гръмнат и как гръмнатия бил криминално проявен, бил примерно „лейтенант” в поредната „фирма” на поредния новопоявил се дрОгарски бос – и недоумявахме как след като и МВР, и прокуратурата са знаели толкова подробности за неговите престъпни дела, въпросния дрОгар си е ходел най-спокойто по белия свят, а не е лъскал нара в раиран костюм.

Вгледайте се само в този прокурорски свидетел, наистина вещ в дрОгарските дела: 15 годишна присъда за покушението срещу Илиян Варсанов… Да я е излежал случайно? Не. Твърдо нье. Щото е важен свидетел може би – или щото от години сътрудник на някоя тайна служба – като много негови колеги по призвание и по съдба.

Та това е то – ежедневието българско. Кой прочее не знаеше, че Златко Баретата е основен наркобос? Всички знаеха – и полицаите, и прокурорите, и целокупния български народ – благодарение на храбрите медии, които предпочитаха да го зоват „бизнесмен”. Е, и какво като знаеха?

Някой да не знаеше с какво се занимаваше Митьо Очите в течение на повече от десетилетие? Пак всички знаеха и никой не го пипаше – а когато от кумова срама все пак го пипнаха, се споразумя с прокуратурата и скоро ще излезе на свобода – чист и невинен като агънце, след като прекара присъдта си по барове и дискотеки.

Защо ли се случва така? Ами ето защо: споменатият Демби огласи следната (отдавна известна) любопитна подробност за българския наркобизнес: че дрогата се разпространява по строго фиксирани райони, които съвсем точно съвпадат с териториите на районните полицейски управления.

Логиката на това деление е очевидна: мафиотите просто имат свои хора в съответните РПУ-та и районни прокуратури, които срещу съответното щедро заплащане се грижат косъм да не падне от главата им, каквито и золуми да се случат. Нещо повече – израстването в престъпната йерархия е подчинено на строги изисквания в това отношение – не можеш да станеш „лейтенант”, ако нямаш сигурен човек на ключови позиции и в РПУ-то на твоя район, и в съотвената прокуратура.

Българският преход може да се опише и така: ...

Прочети цялата новина

Публикувана на 07/21/10 21:45 http://e-vestnik.bg/9573/ezhednevieto-balgarsko/