Как бившият неофашист Фини защити демокрацията от Берлускони

Председателят на долната камара на италианския парламент Джанфранко Фини, който драматично скъса миналия петък с премиера Силвио Берлускони, е имал много внезапни поврати в политическата си кариера. За последните 15 години той превърна приемничката на фашистката партия на Бенито Мусолини в нормална консервативна сила и от славословия за Дучето като най-великия държавник на 20-ия век той премина към квалификации на фашизма като “абсолютно зло”.

Елегантно облечен и притежаващ дар слово, 58-годишният страстен пушач Фини се съюзи за пръв път с Берлускони през 1994 г. и дълго време се смяташе, че той изчаква встрани, за да наследи 73-годишния премиер и лидер на десния център. След като приключи трансформацията на своето движение “Национален съюз” в приемлив член на консервативния блок, той го сля с “Форца Италия” на Берлускони, като през миналата година бе създадена партията “Народ на свободата”

Но онези, които смятаха, че Фини е доволен да свири втора цигулка на обаятелния Берлускони, върнал се на власт за трети път през 2008 г., скоро разбраха, че грешат. След като преди две години бе избран за председател на долната Камара на депутатите - третият по важност държавен пост в Италия, - Фини постепенно се дистанцира от мнозина в “Народ на свободата”.

Той осъди политическата корупция и взе на мушка няколко важни фигури в партията и стари приятели на Берлускони, замесени в скандали и обект на съдебни разследвания. Той настоя на имигрантите да бъдат дадени италианско гражданство и избирателни права по време, когато правителството започна акция срещу нелегалната имиграция. Бившият вицепремиер и външен министър Фини разкритикува проватиканската позиция на партията, когато Берлускони се опита да наложи изкуствено хранене на една жена в кома в рамките на шумно дело за право на евтаназия.

“ЩЕ МЕ ИЗРИТАШ, ЛИ?”

Последната капка в чашата на търпението на Берлускони бе гласната съпротива на Фини срещу законопроект, който ограничава полицията в използване на подслушвания и предвижда наказания за медии, които публикуват стенограми от тези подслушвания. Според критици това е от полза за престъпниците и поставяне на намордник на пресата. През април 2010 г. зреещото напрежение между двамата експлодира, когато те публично влязоха в сблъсък на партийния конгрес. “Не харесвам къщата, която помогнах да се изгради”, каза тогава Фини изправен и с насочен пръст към Берлускони. “Ще ме изриташ, ли?”, извика той. Развръзката е въпрос само на време.

Миналия четвъртък вечерта Берлускони организира вътрешнопартиен вот на доверие, който фактически изгони от партията като предатели Фини и съюзниците му. Техният брой е около 45 - достатъчно, за да лишат правителството от парламентарно мнозинство. Ден по-късно войнственият Фини отказа да подаде оставка като председател на Камарата на депутатите и създаде своя парламентарна група, като обяви, че поддръжниците му може да гласуват срещу правителството. Той нападна Берлускони за това, че “няма съвсем либерална концепция за демокрацията” и че управлява партията като авторитарен изпълнителен директор на компания.

Роден в Болоня, която навремето бе сърцевината на комунизма в Италия, Джанфранко Фини бе национален лидер на младежкото крило на неофашисткото Италианско социално движение, което впоследствие оглавява. По-голямата част от живота си е прекарал в Рим, а политическата му база е на юг - факт, поради който той често е влизал в сблъсъци със Северната лига, другият партньор в коалицията на Берлускони. Сдържаните маниери и умерената позиция на Фини му спечелиха уважението на мнозина от левоцентристката опозиция. Но ако той съумее да направи още един обратен завой и да се съюзи с едновремешните си врагове, това ще бъде най-големият му подвиг.

По БТА

Прочети цялата новина

Свързани новини: