(http://e-vestnik.bg/)
Радостина, която свиреше на гребенче, и шибаната журналистика
Чета разните съобщения за смъртта на Радостина Константинова и си мисля колко ни е шибана работата на нас, журналистите. Който и да умре, наш приятел дори, трябва да напишем новината. А тя звучи адски тъпо, когато е за приятел.
…Работила в “Отечествен фронт”, в кореспондентското бюро на Асошиейтед прес, била зам.-главен и главен редактор на вестник „168 часа”, на вестниците „Монитор”, „Телеграф”, „Политика”…
Колегите й знаем какво означаваше това, а за широката публика – има ли значение? Авторитетът на вестниците вече не е висок, едва ли някой ще се трогне. И едва ли някой ще оцени какво е правила Радостина.
Ако някой помни, навремето „168 часа” беше най-скъпият вестник и се разграбваше като топъл хляб. За повечето хора това беше вестникът на Блъсков, но кой да им обясни колко други са го правили.
Най-много – Радостина. Безкрайни нощи всяка сряда. Гледаше уморено, препушила, сред пълни пепелници, но взискателна докрай и никога няма да махне с ръка и да каже – карай, може и така… Тя буквално си вгради сянката в този вестник. Знаеше много тайни, но винаги остана дискретна, гледаше уморено, но неподправеното й чувство за хумор винаги създаваше някакъв повод да се усмихне с една детска усмивка, в умората. Как не се оплака веднъж, като повечето оплаквачки в нашата професия. Със същата детска усмивка и насмешлив поглед ми каза:”С нея имаме спорове - Ирена не ми плаща за вестника”, каза по повод продадения вестник “Политика”. Сякаш някаква смешка е станала… Домът и беше отворен за купони, раздаваше си парите, раздаваше си колите на приятели, който не й е поискал, само той не е получил помощ от нея…
Ако сега някой е недоволен от равнището на вестниците, да знае, че може да бъде и по-лошо. И щеше да бъде още по-лошо, ако нямаше хора като Радостина, които да налагат - да, буквално да налагат - професионални стандарти във вестниците. Тя винаги вдигаше високо летвата, мнозина колеги недоволстваха от нея, а трябваше да й благодарят. Тя ги носеше на гърба си, пишеше им големи хонорари, пазеше ги от прищевките на Блъсков да уволнява, щото някой не му бил симпатичен (е, не всички можа да опази), пренаписваше им недодяланите текстове, нахвърляни в последния момент…
През който вестник мина (а за година и нещо дори през телевизия „7 дни”), беше всеотдайна и се счупваше от работа, докато Блъсков си развяваше перчема и се правеше на артист, като дойде в последния момент да обърка вестника. Радостина е имала стотици поводи да каже майната му и на Блъсков, и на вестниците, но остана лоялна докрай. Други от съдружниците й се умориха по-рано, оттеглиха се от пресгрупата. Радостина остана докрай. Защо ли, Радостина? Трябваше да живееш повече за себе си…
И някак реши да навакса в последния момент. Замина за Ню Йорк и роди дете на 48 години. Сигурно е знаела, че няма да живее дълго… Наречи го лудост, наречи го смелост, воля за живот… Не е споделила нищо и с най-близките си приятелки.
Няма да забравя, бяхме студенти, с една кола обиколихме цяла Странджа. Пратиха ни в командировка от комсомола да пишем репортажи за Странджа-Сакар – тогава заселваха с парични стимули хора в обезлюдяващия район, стояха им някакви къщички… Емо, ...
Свързани новини:
- И Видин обявява грипна епидемия
- Без безплатни бързи тестове за грип
- Приложение на „Майкрософт” ще ни предупреждава за сайтове с фалшиви новини
- Опозиционерът Хуан Гуайдо се обяви за временен президент на Венецуела
- Жената, нападнала медик в Горна Оряховица, е с повдигнато обвинение
- Руската ВТБ: Заложници сме на нарастващ конфликт между Тръмп и Конгреса
- Ивелин Попов се настани в хотела на "Ростов" в Доха, ще подписва
- Алберт Попов спечели втория слалом за ФИС
- Паредес се отдалечава от ПСЖ
- Прекратиха търсенето на самолета със Сала поне за днес
- Погба носи тузарски костюм със своите инициали
- Зафиров: Цената на Неделев е висока
- Емери: Арсенал работи по трансфера на Суарес
- Зафиров: Неделев отхвърли ЦСКА и Лудогорец, търсим нападател и ляв бранител
Виж всички новини от 2010/08/05