Румъния полага усилия за ромите

Ромите в Румъния, които са жертва на дискриминация и често живеят в бедност, имат от няколко години по-широк достъп до образование, но все още срещат трудности в намирането на работа и жилище, подчертават неправителствените организации и властите. В образованието, където бяха предприети действия за позитивна дискриминация, “напредъкът е очевиден”, заяви за АФП председателят на Румънската национална агенция за ромите Илие Динка.

Според данни на министерството на образованието максимум 3000 ромски младежи се приемат в гимназия всяка година и около 500 в университет на места, отделени от Букурещ за това малцинство. Освен това от близо 250 000 ученици, които се определят като “роми”, 11 процента посещават часове по ромска история и ромски език, а близо 500 учат предимно на този език. Румънските власти, които наскоро бяха критикувани от Франция, назначиха през последните години 430 учители по ромски език, както и посредници за връзка между учениците и ромските семейства и учителите, за да ограничат училищните неуспехи. “Става дума за постижение, което няма еквивалент в света”, се хвали преподавателят по ромски език и съветник в министерството Георге Сарау.

Известни успехи бяха постигнати и по отношение на достъпа до здравни услуги с подготовката на близо 800 ромски здравни посредници. Този брой обаче е “недостатъчен” за това малцинство, наброяващо между 1,5 и 2 милиона души, според неговите ръководни представители. Освен това бе създадено “окръжно бюро за ромите” към всяка от 42-те префектури в страната, докато 450-те кметства назначават експерт, натоварен да се занимава с проблемите на това малцинство.

За сметка на това достъпът до пазара на труда остава много ограничен. Според Динка само 25 до 30 процента от ромите имат стабилна работа. Останалите са или без работа, или работят на черно, по-специално като сезонни работници. Назначеният наскоро държавен секретар в министерството на труда Валентин Мокану, отговарящ за реинтегрирането на ромите, обещава да подобри нещата, включително чрез проекти, ползващи европейски фондове.

“Нашата цел е да създадем работни места в зоните, където живее многобройно ромско малцинство и да стимулираме професионалната подготовка, за да може неговите членове да не бъдат ограничавани повече основно в традиционните професии”, посочи той за АФП. Асоциацията “Амаре Роменца” обръща внимание от своя страна на няколко похвални инициативи като “трудовите борси за роми”, но преценява резултатите им като “разочароващи”. “Ние предлагаме приемане на система на квоти, която да задължава администрациите и частните компании да наемат 5 до 10 процента роми сред техните служители”, посочи един от представителите на асоциацията Михай Някшу.

Положението е “още по-драматично” що се отнася до достъпа до прилично жилище, казва със съжаление Динка, който изтъква, че наличните досега средства - наистина оскъдни, не са съдействали за подобряване на условията на живот на ромите. В писмо, изпратено миналата седмица до френския държавен секретар по европейските въпроси Пиер Льолуш, близо двадесет ромски неправителствени организации изразиха съжаление от “достойните за Средновековието” условия, при които живеят някои членове на това малцинство.

От Страсбург, където избра да се установи, за да поддържа “тесен контакт” с ромите, живеещи в лагери във Франция, Георге Радучану, съветник на министъра на външните работи Теодор Баконски, приветства напредъка в образованието на ромите - “историческо обезщетение за ромите след векове на маргинализация”. Но “нуждите са толкова големи, че това представлява само капка вода в океан” добавя той.

По БТА

Прочети цялата новина

Свързани новини: