08/14/10 07:32
(http://e-vestnik.bg/)

Венеция, каналите и някои разлики от Перловска река

Край площад “Сан Марко” вечер. Снимки: авторката

Автобусът от летището на Тревизо ни кара към Венеция. След около 50 минути ни стоварва на площад „Рим”. Купуваме билети за  градския транспорт, който тук е само воден, и се качваме на корабчето. Обясняват ни, че е най-добре да слезем на моста „Риалто” и оттам да  потърсим хотела, който е наблизо, но е малко труден за намиране.

На „Риалто” попадаме на англичанин, който с готовност приема да ни упъти с думите: сигурно никой друг във Венеция не знае къде се намира този хотел. Хукваме с багажа след него – макар и на солидна възраст, той почти тича и е трудно да бъде догонен. След няколко минути се озоваваме на уличка, не по-широка от метър и половина – но затова по-късно - където е нашия хотел. Бутаме вратата и влизаме в малко фоайе. На рецепцията няма никой, но затова пък на лист хартия са написани нашите имена и любезно ни приканват да вземем ключ номер еди кой си. Това и правим. Намираме стаята си, а след малко се появява и жената от рецепицята – имала работа навън и за да не се разминем, ни оставила бележката. Този знак на внимание ни трогва. Оставили багажа си, веднага тръгваме към прочутия площад, който е на 5 минути от хотела.

Винаги когато човек попадне на известно място, за което много е чел, слушал и гледал,  усещането е много странно. Мислиш, че ще видиш едва ли не нещо познато, но силата на непосредствените впечатления е главозамайваща. Каквито и предварителни представи да имате за Венеция, те се разбиват на пух и прах веднага щом стъпите на площад „Сан Марко” - действителността е много, много по-красива.

На пазара. Снимки: авторката

Тук просто дъхът спира от гледката. Дворецът на дожите, църквата „Сан Марко”, камбанарията и часовниковата кула, Канале гранде, морето, островите отсреща – всичко е подредено като в някаква приказка от „Хиляда и една нощ”.  Тъкмо това осезаемо присъствието на Изтока в един град, който се намира почти в сърцето на Европа, е може би едно от първите неща, които поразяват. Смесването на културите се корени в уникалната история на Венеция, в начина, по който тя се заражда преди повече от десет века, в интензивните й търговски контакти с Византия и Изтока. Гид в нашите обиколки е великолепният пътеводител на „National Geographic” от журналистката Ерла Зуингъл, в който подробно са описани многобройните забележителности.

Освен че е единственият град, построен във вода, може да се каже, че Венеция е и нещо като предвестник на съвременната демокрация в Европа - тук още преди повече от 10 века е имало подобие на избори за президент или премиер, в случая „дож”. Макар и избиран доживот,  титлата никога не се е предавала по наследствена линия. Сложна и строга система на гласуване с теглене на няколко последователни жребия е определяла  първенците, които са избирали дожа. Така са били предотвратявани всякакви евентуални заговори и измами при гласуването. В двореца човек може да види и заседателната зала на някогашния еквивалент на съвременния парламент.

Всеки от дожите се е стремял да увеличава мощта на града и да съхранява направеното преди него. А онзи, който се е отклонявал от този път, е бил низвергнат. През 1355 г. дожът Марино Фалиеро е обезглавен, защото заговорничил за присвояване на абсолютната власт. Портретът му е премахнат от галерията с ликовете на дожите. Паметникът на прочутия военачалник Бартоломео Колеони е край църквата „Св св. Йоан и Павел”, в близост до Голямото братството „Сан Марко”. Преди да почине Колеони завещал пари при условие статуята ...

Facebook TwitThis Google del.icio.us Digg Svejo Edno23 Email

Свързани новини:

новини от България
graphic
спортни новини
graphic

Бързи връзки


Търсене


Архив

RSS Абонамент

Новини от Грамофон

"Новини от Грамофон" - Следете последните новини от България и чужбина обединени на едно място. Обновяват се през 1 минута.

 

  •  

Ново: Публикуване