“Катимерини”: Краен национализъм се развихря в Албания

в. Катимерини

След като се предаде на властите и бе вкаран в предварителния арест, 20-годишнният албанец, обвинен за убийството на етническия грък Аристотелис Гумас в град Химара за това, че е говорил на гръцки език, нови факти излизат наяве, като показват, че престъплението е резултат от националистическия климат, пропит със силни антигръцки настроения, който цари в албанското общество, особено сред младежта.

Впрочем, както стана известно, преди трагичния инцидент в полицията на град Химара са постъпили оплаквания от представители на гръцкото етническо малцинство, че са били заплашвани, тъй като говорели на гръцки език. Разбра се също, че извършителят на убийството Илир Мука от Вльора е бил замесен и в друга разправия с етнически гърци в град Химара.

Интересна е реакцията на албанската страна във в ръзка с това убийство. Премиерът Сали Бериша спомена за “краен и сляп фанатизъм”, като подчерта, че “е много тежко да се говори на езика, който желаеш, и да ти случи нещо такова”. Той бе атакуван от част от медиите, опитали се да подценят факта и да придадат полицейска окраска на инцидента.

Опозиционната Социалистическа партия осъди престъплението без да откроява в него някакви националистически подбуди, като го свърза с общия климат на несигурност, който цари в страната. Социалистите обвиниха правителството на Бериша, че е предало Албания в ръцете на бандитите.

Вестниците и телевизионните канали почти не приеха оплакванията от страна на албанските гърци за това, че става дума за престъпление с етнически мотиви, и се опитаха да сравнят случилото се с отношението на гърците към албанските емигранти.

Напълно естествено цялата гръцка общност в Албания, архиепископът Анастасий и Атина осъдиха убийството.
След убийството в селата около град Химара настъпи спокойствие. Ръководството на гръцката общност се опита да подходи хладнокръвно към инцидента, който разтърси цялото етническо малцинство.

Излъгани обаче останаха онези, които повярваха, че с независимостта на Косово и чрез постигането на съвместно управление на албанци и славомакедонци в бившата югорепублика Македония, албанският национализъм на Балканите е изпълнил целите си. Голяма част от албанския духовен и политически елит започна да се очарова от идеята не за “Велика, а за “Естествена Албания”.

Според вдъхновителите на тази идея границите на държавата трябва да включват територии, населявани от албанци: свободно Косово и някои части на Гърция, като областта Епир, западните провинции на бившата югорепублика Македония, Черна гора и южна Сърбия (Прешево, Буяновац).

Ако до войната в Косово основните характеристики на албанския национализъм бяха мнителност и омраза към сърбите, сега мястото им е заето от антиелинизъм, като акцентът се поставя на “чамите” (албанско етническо малцинство в Епир, Гърция). Засега това не личи в политиката на Тирана спрямо Гърция, но инициаторите на тази активност смятат, че е въпрос на време включването на въпроса за “чамите” в дневния ред на албанската дипломация.

По БТА

Прочети цялата новина

Свързани новини: