Израел - Палестина: преговори за преговорите

Трудното начало често улеснява нещата впоследствие. Заклетите близкоизточни оптимисти се придържат към този съмнителен довод на фона на усилния труд на дипломатите тази седмица да възродят преките мирни преговори между израелци и палестинци.

Предложената хореография е доста заплетена. На 16 август Квартетът за мир (ООН, ЕС, САЩ и Русия) трябваше да направи изявление, призоваващо за преки преговори въз основава на границите на Израел от 1967 г. и цел до две години палестинска държава да е факт. Очакваше се палестинците да приветстват това, а израелците да го възпрепятстват на основание, че съдържа “предварителни условия”.

После американците трябваше да поканят двете страни във Вашингтон, или може би в Египет, за официално откриване на преговорите. Американското писмо трябваше да е достатъчно неясно, така че израелският премиер Банямин Нетаняху да го приеме, без да разклати дясно-религиозната си коалиция, а палестинският президент Махмуд Абас да се позове на документа на Квартета, за да парира критиците.

Нищо от това обаче не се разви по план. Сега има вероятност церемонията за начало на преговорите да се състои в първите дни на септември. Това все още би могло да даде възможност преките преговори за тръгнат преди изтичането на 10-месечния мораториум на Нетаняху върху строителството на селища на 26 септември.

Замразяването се прилагаше разпокъсано, но заселниците и техните поддръжници приветстват края му като триумфален момент. Те смятат да го отпразнуват с ръмжене на булдозери, с което ще се поднови строителството на колонии на Западния бряг. Това, заедно с реакцията на палестинците и арабите, може да торпилира надеждите за напредък към мира.

Ако преговорите започнат, Нетаняху може да ги използва като причина (или претекст) да спре пилеенето на средства за изграждане на селища, като наред с това запази добрите взаимоотношения с партньорите, подкрепящи строителството. Някои палестинци обаче се тревожат, че ако преговорите започнат, Нетаняху ще измоли облекчаване на евентуален мораториум вместо да убеждава десните си критици.

Един относително умерен министър предложи възобновяване на строителство само в големите заселнически “блокове” близо до границата от 1967 г. и около Ерусалим. Американците, а на моменти и палестинците, отбелязваха в миналото, че тези условия може да бъдат включени в бъдещи замени на територии. В основната си част обаче проблемът остана неразрешен.

Дипломатическите еквилибристики за започване на преговори или запазване на мораториума за селищата засягат важни въпроси: границите на двете страни и политическите и религиозни демаркационни линии в Ерусалим. Абас се доближи до споразумение с бившия израелски премиер Ехуд Олмерт, поне за границите. Той иска да започне оттам, докъдето бе стигнал. Тъй като заложи политическата си кариера на тези преговори, доверието към него и към палестинската власт, която оглавява, може да бъде допълнително отслабена, ако те заприличат на фарс. Намеренията на Нетаняху остават неясни.

Министърът на отбраната Ехуд Барак бе заявил, че неговата Партия на труда ще напусне коалицията в края на годината, ако строителството продължи, а преговори няма. Той иска Нетаняху да замени твърдолинейните си партньори с центристката партия “Кадима” на Ципи Ливни. Това може да подпомогне усилията за мир. Само че не е ясно дали Ливни ще пожелае да се присъедини към правителството на Нетаняху, дори и ако я поканят.

Преките преговори с палестинците може да принудят Нетаняху и други израелски политици да направят избора, който всички те избягваха. “Сега е моментът”, каза тази седмица израелският президент Шимон Перес. “Трябва да сте готови да платите цената на мира”, добави той.

По БТА

Прочети цялата новина

Свързани новини: