Как се сбогуваха с Ирак американските войски

Мъчения, корупция, гражданска война - Америка със сигурност остави своя отпечатък. Не бива да се подвеждаме по палячовщините на кувейстката граница при изтеглянето на последните “бойни” войски от Ирак две седмици предсрочно, нито от детинските викове “Победихме” на войниците в юношеска възраст, някои от които вероятно са били на 12, когато Джордж Буш изпрати армията си на това катастрофално приключение в Ирак.

В Ирак остават още 50 000 мъже и жени - една трета от американските окупационни сили, които ще бъдат атакувани и ще трябва да се борят с екстремистите. Да, официално те са там да обучават войниците, полицаите и най-бедните от бедните, записали се в редовете на новата иракска армия, чиито собствени командири не вярват, че ще са готови да защитят страната преди 2020 година. Само че те ще продължат окупацията си (със сигурност поне един от “американските интереси”, които ще трябва да защитават, е собственото им присъствие) наред с хилядите въоръжени и недисциплинирани наемници - западни и източни, които си проправят път с оръжие из Ирак, за да запазят нашите безценни западни дипломати и бизнесмени.

Така че нека го кажем гласно: ние не си тръгваме. Напротив, хилядите американски войници, преминали през Ирак, донесоха на иракчаните бедствия. От Афганистан внесоха заразата Ал Каида, вкараха болестта “гражданска война”, инжектираха Ирак с огромна корупция, оставиха отпечатъка на мъченията в Абу Гариб, постигнаха религиозно разделение, в страна която, при цялата жестокост и корупция на режима на Саддам Хюсейн, съумяваше да държи сунити и шиити заедно.

Близо един милион иракчани загинаха, но Тони Блeър не го е грижа за тях, те не фигурират в щедрия му жест да дари хонорара от мемоарите си. Не са грижа и на американските войници, които дойдоха, видяха и загубиха, а сега твърдят, че са победили. Е как арабите, които оцеляват с по шест часа електричество на ден в съсипаната си държава, да не се надяват да няма повече победи като тази, пита “Индипендънт”.

През нощта, тихомълком последната американска бойна част напуска Ирак, пише в друга статия вестникът. Шумно сбогуване нямаше. Седем години и пет месеца след началото на предизвикалата най-горчиво разделение война на съвременността останалите американски бойни сили се изтеглиха от Ирак под прикритието на мрака. Някой се прибират у дома, други отиват в Афганистан, но за всички войната свърши.

Докато преминаваха през Багдад войниците от бригада “Страйкър” постоянно пускаха “Бохемска рапсодия” на “Куин”, припявайки: “Мамо, убих човек, опрях пистолет в главата му, натиснах спусъка и сега е мъртъв. Мамо, животът едва започваше, но сега си тръгвам и всичко е зад мен”. С наближаване на границата с Кувейт войниците от бригадата отново пуснаха песента. “Само да се махна, само да се махна оттук, вече нищо не ме интересува, нищо няма значение”.

По БТА

Прочети цялата новина

Свързани новини: