Уранът - надежда и страх за Канада

Франс прес

Бляскавите перспективи пред ядрената индустрия по света подновиха интереса към урана в канадските недра. Неизбежно се подновиха и страховете на онези в Канада, които се притесняват от радиоактивно замърсяване на страната им. В Квебек, пред парламента на Красивата провинция, необичайни търсачи на подземни богатства градят лагер край крепостните стени на стария град. Всъщност те са екоактивисти, сдобили се по интернет с надлежно разрешително да копаят под квебекския парламент. По този начин те протестират срещу търсенето на уран, докато депутати обсъждат въпроса в парламентарна комисия.

“Радиоактивните отпадъци не представляват интерес за нас”, казва Марк Фафар, говорител на групата “Седем острова без уран”, която е против тази промишленост. “И мисля, че нито една община от нашия район, нито правителството няма да могат да осигурят управлението на тези отпадъци, след като приключи авантюрата с добива на уран, който продължава обикновено десетина години”, допълва той.

Канада е на първо място в света по добив на уран. Тя осигурява около 30 процента от тази руда, използвана за производство на гориво за ядрени реактори. В идните 10 години по света предстои да бъдат пуснати в действие стотина нови реактори. Засега канадският уран се добива в три мини в северната част на западната провинция Саскачеван. Столицата на провинцията Саскатун е домакин на важна международна конференция, посветена на тази индустрия.

Апетитът за уран надхвърля границите на тази провинция. Няколко компании гледат към Квебек, където се проучват десетки обекти за добив на уран. Някои граждани обаче са притеснени. През декември двайсетина лекари от градчето Седем острова в района на залива Сен Лоран заплашиха с групова оставка, за да окажат натиск върху правителството да се вслуша в опасенията им за здравето на населението.

В същия момент протести срещу урана бяха на първите страници на провинциалните вестници.
Противниците на ядрената енергетика искат мораториум от три години върху проучването и евентуалното разработване на находищата на тази руда. Това време е необходимо на населението, за да се информира и да реши дали иска тази индустрия. “Това искане е смешно и ще прогони инвеститорите”, казва Иван Лубие, говорител на фирмата Уракан, която проучва подземните богатства в северната част на Квебек.

Изправени срещу протестите на гражданите, минните компании уверяват, че не замърсяват околната среда. “Сигурно е, че това не представлява опасност за здравето, нито за сигурността”, казва Иван Лубие, като се позовава на 60-годишния опит от експлоатацията на находищата в Саскачеван.

Но това не може да убеди Марк Фафар. “Индустрията ни лъже. Това е смешно и дразнещо”, казва той. “Северен Квебек е голяма мрежа от свързани езера и рисковете там са много големи”, допълва той. Радиоактивните замърсители могат да попаднат в реките, течащи към градовете и селата близо до река Сен Лоран. “Няма нищо общо между Саскачеван и Квебек”, настоява природозащитникът. Въпреки усилията на екоактивистите, техните аргументи сякаш не успяват да убедят провинциалното правителство, което отхвърли искането за мораториум в самото начало на работата на парламентарната комисия.

По БТА

Прочети цялата новина

Свързани новини: