(http://e-vestnik.bg/)
Бразилското земеделско чудо - как да бъде нахранен светът
Формиращият се общоприет възглед за световното земеделие е мрачен. Има обаче алтернатива.
Светът засажда нова буйна растителна култура: агропесимизмът или страхът, че човечеството няма да е в състояние да се изхрани, освен ако не съсипе околната среда. Сегашната реколта от това разнообразие от хленчения ще е изобилна. Природните бедствия - пожарите в Русия, която е петият най-голям производител на пшеница в света, и наводненията в Пакистан, нареждащ се на осмо място по производство, придадоха апокалиптичен оттенък на разпространяващия се страх от задаващ се глад. До 2050 г. глобалният добив на зърно ще трябва да се увеличи наполовина, а производството на месо да се удвои, за да задоволят търсенето. А това не може да стане лесно, тъй като повишаването на добива от житните насаждения е около нулата, допълнителната земеделска земя е малко, а възобновяемите източници на вода не са достатъчни.
Светът вече е бил в подобно положение
През 1967 г. малтусианецът Паул Ерлих написа, че “битката за нахранване на цялото човечество е загубена. През 70-те и 80-те години на 20-и век стотици милиони хора ще умрат от глад”. Пет години по-късно, в своя доклад “Границите на растежа”, Римският клуб (група от бизнесмени и учени) твърдеше, че суровините в света са на изчерпване и обществата по всяка вероятност ще се разпаднат през 21-и век.
Година след публикуването на “Границите на растежа” обаче, при това в момент, когато високите цени на петрола изглежда потвърждаваха най-лошите опасения на Римския клуб, една страна, която по онова време бе нетен вносител на храна, се зае да промени начина на обработване на земята. Водена отчасти от страха, че няма да успее да внесе достатъчно храна, тя реши да увеличи вътрешното производство чрез научни изследвания, а не чрез субсидии. Вместо да се опита да защити селскостопанските производители от международната конкуренция - нещо, което по-голямата част от света все още прави, тя се отвори към търговията и остави неефективните ферми да фалират. Това бе още по-удивително, предвид факта, че по-голямата част от нейната територия бе възприемана по онова време като неподходяща за земеделие.
Тази страна бе Бразилия. Оттогава за четири десетилетия тя се превърна в първия селскостопански гигант от тропичния климатичен пояс и първа оспори господството на “голямата петорка” на износителите на храна (САЩ, Канада, Австралия, Аржентина и ЕС).
С ГМО напред
Още по-поразителен от самия й успех бе начинът, по който бе постигнат той. Бразилия, повече или по-малко, пое в противоположната посока на песимистичните предписания. За агропесимистите устойчивостта е най-голямата добродетел и се постига най-успешно чрез насърчаване на малките стопанства и органичните практики. Те гледат неодобрително на монокултурите и на химическите торове. Харесват селскостопанските изследвания, но ненавиждат генномодифицираните растения. Мислят, че е по-важно храната да бъде продавана на местните, а не на международните пазари. Бразилските стопанства са също устойчиви - благодарение на изобилната земя и вода. Те обаче са много пъти по-големи дори от американските ферми. Селскостопанските производители купуват суровини и продават растителни култури в мащаби, които имат смисъл само ако за тях има световни пазари. А и те зависят в критична степен от новите технологии. Напредъкът на Бразилия се поддържа от държавната компания за селскостопански изследвания и бива тласкан напред от генномодифицираните култури. Страната представлява ясна алтернатива на засилващото се схващане, че в земеделието, малкото и органичното е хубаво.
Виж всички новини от 2010/09/01