Какво ще остане от София след по-силно земетресение?

09/11/10 09:41
(http://e-vestnik.bg/)

Какво ще остане от София след по-силно земетресение?

Колко сигурно се чувстват живеещите над този магазин на четири етажа на бул. “Витоша”? Снимка: e-vestnik

Земетресението в Чили беше със сила 8,8 по Рихтер, жертвите бяха между 270 и 800 (между идентифицирани и безследно изчезнали).
Земетресението в Хаити беше със сила 7 по Рихтер, жертвите бяха между 170 000 и 200 000 (между потвърдени и предполагаеми).

Последното земетресението в София беше със сила 3,5 степен и само уплаши софиянци. Но недостатъчно. Защото София може да се нарече обречен град при евентуално по-силно земетресение. Евентуалните жертви в столицата на България ще са по-скоро към столицата на Хаити (Третия свят), отколкото към Чили (цивилизования свят). Да не дава Господ, но може да станем свидетели на по-страшни опустошения дори от тези в Турция. При земетресението там преди години се срутиха множество нови сгради поради калпаво строителсто и лоши материали – цимент и др.

Какво може да стане в София при по-силен трус?
Има два проблема – единият е качеството на строителството (и ново, и старо), другият – повредените от разни реконстурции сгради, за да ги превърнат в магазини. Преди време e-vestnik пусна статия и снимки от центъра на София, с коментар на инженери кои сгради за застрашени от земетресение (виж тук). Цялата “Витошка” например е с разбити стени в основите на сградите, за да се направят витрини. Според инженерите това е пагубно при едно по-силно земетресение. Така са разбити хиляди сгради из София (и цяла България), за да се превърнат в магазини и заведения. Това всичко е станало със съответните разрешения от общини и с подписи на инженери и архитекти, и със съответното съгласие на живеещите в сградата (тук-там – не съвсем, но това са подробности). Тоест културата на нацията – културата за безопасност – е ниска.

Ъглова сграда на “Графа”- отдолу огромни витрини в двете перпендикулярни една на друга външни стени. Снимка: e-vestnik

Другата страна е калпавото строителство. Заблуждават се онези, които си мислят, че при социализма строителството е било по-добро. Например при земетресението във Вранча, Румъния, през 70-те години (7,3 по Рихтер), в Свищов се срутиха два 8-етажни жилищни блока и няколко други сгради, които бяха на доста голямо разстояние от епицентъра, извън най-засегнатите райони в Румъния. Единият паднал блок е в центъра на Свищов, в него е живеел елитът на града, включително кметът. И със сигурност не е строен през пръсти, но всеобщата технологична култура в тогавашна България е била на такова равнище, че ако проектът е бил с някаква степен на защита от земетресения, изпълнението с лоши материали е направило възможно да се срути.

Тогава са обявени 120 жертви (при социализма лошите неща се покриваха, да не плашат населението), днес данните са за 250 жертви - колкото доказаните жертви в Чили през февруари. В общи линии при социализма строителството е калпаво – и като материали, и като инженерен проект. Такива блокове като в Свищов в София има хиляди. Само не е имало по-силно земетресение да се види колко от тях ще издържат.

За да стане ясно как се строи в София – и преди, и сега – е достатъчно да се погледнат бетонните елементи на трамвайните линии. Още от времето на соц-а тези елементи, в които са поставени релсите, се разпадаха, бетонът се ронеше и отгоре се показват железа от арматурата.