Свети Осама Superstar

Милена Фучеджиева. Рисунка: Валентин Ангелов

Осама е красив като икона от източно-православна църква. Само че вместо ореол носи чалма. А ореолът е невидим, той витае около нежно полегналият върху скалата Калашников, струи от ръцете на Осама, от дългият му, садистичен показалец, размахващ се пред очите на целокупния американски народ в неделя сутрин. Шоуто, неделното сутришно шоу, което сме свикнали да гледаме хрупкайки cereal, общо взето приключи. Вместо това Осама и неговият ореол трайно са се настанили на диваните в гостните ни и ние вече им вярваме, че сме техни заложници. Осама измести от съзнанието ни мястото, което заемаше например Брад Пит. “Боен клуб” се оказа клуб, който реално съществува, и щем не щем, ние всички тук в Америка вече сме му членове.

Страх ме. Много ме е страх. Толкова ме е страх, че малко ме е срам. Срам ме е и че толкова много ме е яд, че може да ми отнемат невинното едноетажно американско съществуване. Объркана съм. Много съм объркана. На връщане от България се запознах с една арменка, Магда, на 26 години, която седеше зад мен и не можеше да си попълни митническата декларация, защото не знаеше други езици освен арменски и руски. Намесих се със знанията си на ученичка от социалистическата образователна система, тя седна до мен за да й напиша данните, и се оказахме една зодия. Магда отиваше на конкурс за оперни певици при Пласидо Доминго във Вашингтон. От 2000 кандидати от цял свят бяха останали 40, и тя беше една от тях. До 16-годишна не знаела, че може да пее. Един ден докато свирела на цигулка, в главата й нахлул образ. Той бил “тази, статуята в Ню-Йорк с вдигнатата ръка, нали се сещаш, обаче лицето й беше друго. Не беше тя, а Монсерат Кабайе, и тя пропя. Статуята. И като започна тази статуя да ме преследва, и един вик, рев, нещо, което напираше в гърдите ми и вече не издържах, и като ревнах – А-а-а-а-а!, и пак – А-а-а-а-а!, и не мога да спра. Тичам при майка ми и й казвам, че трябва да пея. От тогава пея. Сега, през зимата бях при Павароти, който ми каза, че това мойто не е глас, а гласище, чудовище. Обаче много ме е страх. Теб страх ли те е?” Страх ме е. “Ти еврейка ли си?” Не съм, защо? “Приличаш”. Може, ама не съм, защо? “Ужасни са евреите, навсякъде само своите си подкрепят, много лошо.” Ти си избрана от 2000 души, и Пласидо ще те чуе, какви евреи? “Ти вярваш ли в Бог?” Може да се каже. “Ох, аз вярвам. Ние в Армения ще сме спасени, защото нали знаеш, че там е бил Ной, и Исус пак там ще дойде и ще ни спаси.” Това е чудесно, Магда. “Може ли да ми поръчаш една водка, ама не да я пия, ще си направя компрес на гърлото.” Нямаш проблем, дори и да я изпиеш. Хайде сега си направи компреса…. “Ох, не мога да се отърва от картината на самолетите в небостъргачите…” И аз. Спокойно. Осама е с нас в самолета.

През камерата монтирана на корема на самолета наблюдавам Канадските земи. Редовно проверявам каква е температурата на въздуха, колко високо сме в небето, качили ли сме се на The stairway to Heaven, или има още да се качваме. Поне да се знае, че се качваме по нея, при положение, че вече не бива да я слушаме… Мъжът пред мен се е подготвил. Намества върху главата си това, което стои между него и Бог, вади малка книжка написана на иврит, жена му обляга глава на рамото ...

Свързани новини:

• И Видин обявява грипна епидемия
• Без безплатни бързи тестове за грип
• Приложение на „Майкрософт” ще ни предупреждава за сайтове с фалшиви новини
• Опозиционерът Хуан Гуайдо се обяви за временен президент на Венецуела
• Жената, нападнала медик в Горна Оряховица, е с повдигнато обвинение
• Руската ВТБ: Заложници сме на нарастващ конфликт между Тръмп и Конгреса
• Ивелин Попов се настани в хотела на "Ростов" в Доха, ще подписва

• Алберт Попов спечели втория слалом за ФИС
• Паредес се отдалечава от ПСЖ
• Прекратиха търсенето на самолета със Сала поне за днес
• Погба носи тузарски костюм със своите инициали
• Зафиров: Цената на Неделев е висока
• Емери: Арсенал работи по трансфера на Суарес
• Зафиров: Неделев отхвърли ЦСКА и Лудогорец, търсим нападател и ляв бранител