Един ден в паспортното… Не е от “Сименс”, от чипа в главата е…

09/20/10 22:00
(http://e-vestnik.bg/)

Един ден в паспортното… Не е от “Сименс”, от чипа в главата е…

Опашка за паспорти пред 3-о РПУ София. Снимка: от тв екрана

Кампанията “опаспортяване” на населението тече в пълен ход. Минах успешно през цялата процедура, за чакането бях подготвена, но имаше други изненади. Най-любопитно ми се видя, че ако си изкарваш само лична карта, таксата за превод е 2 лева – за Цветелин банк (б. р. – на жаргон така наричат Сибанк, банката на Цветелина Борислава). Ако си изкарваш паспорт – 3 лева. Ако си изкарваш и двете – 1 лев. Защо – не се знае…

Знаех, че работят от 6 сутринта, но някак си не ми се ставаше толкова рано. Нямах идея каква е процедурата за тия документи с биометрични данни. Само се надявах вече да не е някаква лудница, каквито ги дават по телевизията.
Оказа се кошмарно чакане, наистина. Но не заради техниката на “Сименс”, а заради българската организация на кампанията и заради мотането на самите “опаспортявани”…
Представях си, че ще чакам да кажем 2 или в най-лошия случай 3 часа, след което ще ми мине редът. За всеки случай си бях взела книжка за четене. Времето беше топличко, таман за четене на някоя пейка. И така с бодра крачка към 10 часа излязох от нас. Въобще неподготвена за това, което ми се случи!

Питах чакащите какво трябва да направя, пратиха ме при един полицай вътре. Казах му, че искам да си изкарам паспорт и той ми изтегли номерче от автомат (като този в КАТ). Бях номер 176. Погледнах таблото – бяха стигнали до номер 72. Казах си „Хм… щом работят от 6, а в момента минава номер 72, това значи, че опашката върви с 14 човека в час. Това е по-малко от 5 минути средно на човек. Оказа се, че много от чакащите с номера не се явяват, и минава следващият, затова бройката е средно 14 на час. Но се оказа, че пък някои се бавят вътре по 15 минути…
Разбрах, че скоро нищо интересно няма да се случи и се прибрах да обядвам. Върнах се бързо, за да съм сигурна, че опашката върви така, както върви. Да, бе - минаваха около 30 души за 2 часа. Седнах на слънце да почета малко. Имаше една група на съседната пейка - едно от момчетата дошло да си вади лична карта, а останалите са му за компания. При тях дойде мъж на средна възраст, който ги пита кой номер имат. Бил на работа и не можел да излиза толкова често, за да си следи реда. Помислих, че ще иска да си плати за размяна на номерата или нещо такова. Обаче им даде телефона си и помоли като наближи неговият номер, да му се обадят. Имаха разлика около 20 номера. След малко на момчето от групичката му дойде редът. Мина, след което си тръгнаха. Не се обадиха на човека.

Захванах се пак с книжката. Отидох по едно време да видя до кой номер са – ама те не бяха мръднали от онова момче насам! Беше минал около час без да повикат следващ номер - служителите били в почивка. Жестоко. Реших да се прибера. В крайна сметка преди 5 следобед няма да мине моят номер.
Когато се върнах към 5, бяха стигнали до номер 140. Голям прогрес! Вече издивявах. Аха, да си тръгна. Майка ми дойде да ми прави компания след работа. После не знам какво стана и започнаха да минават много бързо. Казват номер и ако до 2 минути не влезе въпросният номер, викат следващия. Очевидно мнозина се бяха отказали да чакат. И това ми дойде много добре, защото за по-малко от час почти стигнаха до 176. Към 165 вече с ...

Прочети цялата новина

Публикувана на 09/20/10 22:00 http://e-vestnik.bg/10005/edin-den-v-pasportnoto-ne-e-ot-simens-ot-chipa-v-glavata-e/