Да се отървем от монопола на “Газпром”?!

Колкото и невероятно – а и неприятно да е това за Трайчо Трайков и Бойко Борисов – тази изрична необходимост за гарантиране на националната сигурност и енергийната независимост на страната ни е вече не само изискване на здравия политически разум, но и европейска директива. Във вторник, след като прие новите процедури за координация и изискванията за взаимосвързаност на газовите мрежи в ЕС, Европейският парламент постави срок на страните членки на Европейския съюз да се отърват от пълния монопол на руския газов монополист “Газпром“.

Това изискване е свързано с някои изводи, които просто се налагат от досегашната търговска практика в отношенията с руския доставчик. Например очевадната несигурност на “Газпром” като делови партньор, осъзнаването на неговите функции като основно средство за политическо въздействие от страна на Кремъл, както и за брутален рекет срещу непокорните и неудобни правителства в страните от бившия Източен блок.

Иначе казано: и Европейския съюз най-сетне е разбрал, че по тръбите на “Газпром” тече не само природен газ, тече и руско влияние, и съответно възможност за блокиране и саботиране на демократичните процеси в тези страни, които поради една или друга причина не полагат достатъчно грижи, за да гарантират енергийната си независимост (а с това и политическата си такава).

Решението е свързано с конкретен прецедент: газовата криза от януари 2009 г., когато Русия едностранно спря доставките и остави половин Европа без насъщната суровина. Българите също имат спомени от тази криза, а и от високомерието, с което Русия отказа да плати компенсации за щетите, нанесени на българската икономика.

Българските политици обаче нямат такива спомени. Когато стане дума за енергетика, неизбежно се оказва, че политическият ни елит страда от необяснима амнезия. Вече две български правителства, изповядващи уж различна и противоположна политическа философия, не само че не предприемат нищо за диверсифицирането на енергийните ни източници, но правят и всичко възможно, за да гарантират пълната ни енергийна зависимост от Русия.

Пътните карти, които правителството на Бойко Борисов договори при посещението на руския вицепремиер Зубков за големите руски енергийни проекти на територията на страната ни – “Южен поток” и АЕЦ “Белене”, са най-категоричното доказателство за това. Нека все пак си припомним: именно тогава българският премиер заяви, че Путин го бил разбирал много по-добре, отколкото неговите опоненти в страната.

Знак за това разбирателство бе даден по съответния подобаващ начин – с нечуваното по нахалството си руско-българско искане “Южен поток” – конкурентен проект на европейския “Набуко”, чиято цел е именно енергийната диверсификация на Европа и отслабване на монополните позиции на “Газпром”, да бъде признат за европейски приоритет.

Естествено – отговорът на ЕС бе негативен, но пък самото искане даде окончателен отговор на това, за което след договорките с Путин и Зубков всички в Европа вече се досещаха: че България продължава да бъде руски Троянски кон – и че докато момчето от Банкя публично и бурно демонстрира лоялност, на практика просто търгува бъдещето на своята страна с кремълските сатрапи.

За българските управници – както за Бойко Борисов, така и за неговия политически партньор Георги Първанов – директивата на европейския парламент предизвиква един единствен въпрос: ами сега? Тази директива ги удря право в политическото говорене: вече няма как да размахват разни “големи шлемове” и неокомунистически митове от рода на това как България щяла да стане енергиен център на Балканите.

Но вероятно ще му намерят колая: ще мрънкат, ще увъртат, ще бавят топката – поне в този тип дейности България е абсолютен професионалист и европейски шампион. Време има, срокът на предвиденото от Европейския парламент изискване е четиригодишен. А дотогава я камилата, я камиларя…

Виж още текстове от Едвин Сугарев в сайта svobodata.com

Прочети цялата новина

Свързани новини: