Тръгва ли Европа срещу имигрантите?

„Съжалявам бедния имигрант, който си мечтае да беше останал в родината”, пееше Боб Дилън. В много части на Европа прибират килимчето с надпис „Добре дошли!” за имигрантите. Антиимигрантските партии печелят позиции на изборите и набират влияние в управлението. Последният случай е с Шведските демократи. С повече от 4 % от вота те прехвърлиха прага за влизане в парламента и сега имат 20 места с потенциално влияние върху баланса на властта.

Нямаше нищо прикрито в кампанията на Шведските демократи. В една от рекламите им беше изобразен бял пенсионер, избутан от опашката за социални помощи от агресивни майки с мюсюлмански забрадки. Разбира се, делът на партията е малък и избирателите смятаха безработицата за по-сериозен проблем от имиграцията.

Този случай би могъл да се приеме като протестен вот, ако същото нещо не се случваше и на други места в Европа. В Холандия антиимигрантската Партия на свободата на Херт Вилдерс излезе като трета най-голяма политическа сила на изборите през юни. От този момент страната не успява да сформира стабилно правителство. Според социологическите проучвания, ако изборите се състоят сега, партията на Вилдерс би получила още по-голяма подкрепа. Неговата кампания беше посветена на затварянето на медресетата и забраната на бурките.

В Италия Северната лига – най-бързо разрастващата се партия, одобри закон, който позволява на властите да глобяват и хвърлят в затвора нелегалните имигранти. В Австрия ксенофобската Партия на свободата получи 17,5 % от гласовете преди две години и сега иска регионални избори за гласуване за забрана на минаретата и мюсюлманските забрадки.

В Германия бившият директор от Бундесбанк Тило Сарацин привлече голямо внимание с обсъжданията на неговата книга „Германия се самоунищожава”. Основната му критика е насочена срещу исляма, като според него имигрантите-мюсюлмани са „нежелаещи или неспособни да се интегрират в западното общество”. Френският парламент прие закон, забраняващ носенето на бурка и забрадка. В страната тече дебат за националната идентичност и президентът Никола Саркози вярва, че болшинството от избирателите го подкрепят по въпроса за депортирането на ромите.

Каква е причината за тези нагласи? На първо място е икономиката. Има по-малко работни места. Съответно има по-малка нужда от външни хора. Но икономическата криза е само част от отговора. Както в Германия, така и в Швеция икономиката се възстановява силно. Изглежда има нарастващ страх за идентичността, страх от живота в бързо променящо се общество, където познатият свят на хората се свива.

Голяма част от този нов популизъм е изграден върху поставянето под въпрос дали мюсюлманите изобщо могат успешно да се интегрират в Запада. Ако не могат, или поне такава е теорията, Европа рискува да се развие в различни, паралелни общности. Много мюсюлмани отговарят, че не получават шанс да се интегрират напълно в обществото, така че утвърждават досегашната си идентичност.

Какви са политическите последствия. Първо, темата за имиграцията се изкачва по-нагоре в политическата програма на управляващите, докато европейското Ляво не успява да намери послание по въпроса за имиграцията. По този повод италианският професор Рафаеле Симоне е заявил: „Това, което нанесе най-много щети на левите през последните години е мълчанието им за имиграцията”.

Това ново популистко движение не бива да бъде преувеличавано, но и не може да бъде игнорирано. В основата си то поставя въпроси за това в какво общество искат да живеят европейците. Тези партии се възползват от желанието новопристигащите да се „европеизират”. Хюго Брейди от Центъра за икономически реформи заяви: „Имиграцията навлезе в световния ред, формиран след краха на „Лемън брадърс” и ЕС вероятно е считан от обикновените хора по-скоро като част от проблема, отколкото като решението му”.

По БТА

Прочети цялата новина

Свързани новини: