(http://e-vestnik.bg/)
Милосърдната прокуратура
Теодора Георгиева
За какво ли окръжната прокуратура в Кюстендил пише до Института за съвременно изкуство в София? Когато човек отвори писмото, което е без входящ номер, ще си помисли, че прокурорите в Кюстендил, артистични натури, предлагат идея за пърформанс. Текстът на писмото гласи:
Уважаеми дами и господа,
В окръжна прокуратура – гр. Кюстендил се получи писмо от РП – гр. Дупница относно молба на болно от рак дете, във връзка с желанието му да участва в “Книгата на рекордите на Гинес” с най-дългото верижно писмо в света.
Моля, помогнете за сбъдване на мечтата му, като изпратите приложените документи на десет нови адреса, които сте избрали.
Досега веригата не е прекъсвана!
Изпратете оригинала от писмото и копие от списъка на избраните от Вас адреси и на адрес:
NOLANDESKRANKENHAUS TULLN
ALTERYGEL WAS 10A
3430 TULLN – AUSTRIA
Окръжна прокуратура е изпратила писма с приложените документи по списък (следват десетте адреса, които накратко ще изброя): Институт за съвременно изкуство – София; Сдружение “Изкуство днес” – Пловдив; Комплекс за социални услуги за деца и семейства – Бургас; ТД на НАП – Кюстендил; Агенция по вписванията – Перник; Агенция за приватизация – София; Държавна агенция за младежта и спорта – София; Център за развитие на човешките ресурси – София; Българска агенция за инвестиции – София; Районен съд – Кюстендил.
Нека се сбъдне мечтата на едно дете! С този призив завършва писмото от кюстендилската прокуратура, подпечатано и подписано от окръжния прокурор К. Пешев. Следват списъци с по десет адреса, до които други 16 институции са пращали писма със същото съдържание. Сред тях са софийският административен съд, ВСС, службата за акредитация, прокуратурата, Министерството на външните работи, софийският окръжен съд, Министерството на физическото възпитание и спорта, Министерството на финансите, институтът за стандартизация, Благоевградският административен съд.
Първата реакция на всеки милозлив и състрадателен човек най-вероятно би била и той да се включи в поставянето на рекорда. Защо обаче да го прави от името на институция – нима не може от свое да изпрати писмото? Да, съществува проблем и той е, че ще трябва да плати от собствения си джоб марките за 11-те писма, едното от които се изпраща до чужбина… От друга страна, ако човек лично се заеме да участва, той със сигурност ще се постарае да разбере нещо повече за болното дете – името му, възрастта, националността… Защото само една институция може по толкова бездушен начин да се присъедини към подобна инициатива, посочвайки единствено вида болест - причината, “оправдаваща” желанието за влизане в книгата на рекордите.
Освен това, личното участие предполага и по-сериозно отношение и внимание, благодарение на които, най-вероятно, би се разкрило, че адресът на болницата в Австрия, където е посочено, че трябва да се изпрати писмото, е грешен. Там няма здравно заведение и улица с имената, фигуриращи в първоначалното известие, от което започва веригата. Това няма как човек да не го разбере, ако реши да се опита да намери някаква информация за детето, за чийто рекорд се бори.
Пак воден от същото желание да събере някакви допълнителни данни, човек може да се разрови из страницата на Guinness World Records и да открие в рубриката „Най-често задавани въпроси” следното: “Ако някой ви накара да участвате в поставянето на рекорд с разпращане на писмо, поздравителна картичка или паричен превод, за да се помогне на болно дете от рак, трябва да се чувствате предупредени, че това е чисто разиграване…”
Институциите обаче затова са институции, за да не проверяват. Те са свикнали да действат механично – на ваш номер – наш номер. Когато имат желание да отговарят. Защото по-често нямат.
Заглавието е на редакцията. От ...
Свързани новини:
Виж всички новини от 2010/09/30