Нигерия: 50 години независимост, много петрол и малко развитие

Жоел Олатунда Агои

За броени минути десетина търговци се изкатериха на покрива на гигантския пазар Осходи в Лагос, където са поставени техните малки генератори, които заработват шумно като косачки. Токът е спрял. А това тук се случва все по-често.

Петдесет години след независимостта си Нигерия, истинска петролна сила, живее почти в мрак. Най-гъсто населената страна в Африка със 150 милиона души, бивша британска колония, която утре ще чества тази годишнина, произвежда едва 3500 мегавата електричество на ден. Обем, който далеч не може да покрие потребностите на нигерийците. Едно сравнение: Южна Африка произвежда близо 43 000 мегавата за 50 милиона души.

“След 50 години независимост положението с електричеството е наникъде (…) Всеки нигериец има генератор”, оплаква се Антъни Екеке, вицепрезидент на електронния пазар в Осходи. Положението е повече от парадоксално за осмия в света износител на суров петрол, който получава около 80 % от приходите си от въглеводородите, добивани в делтата на река Нигер, петролния район в южната част на страната.

Най-големият африкански производител на черно злато, Нигерия добива в момента 2,14 милиона барела дневно. Само че милиардите петродолари, получени откакто бе открит петрол през 1956 година в страната, не станаха синоним на развитие за гигантската федерация. Инфраструктурите на страната са в плачевно състояние, а по-голямата част от населението живее в бедност.

Огромни сектор на различни дейности, на първо място земеделието, което преди бе силно развито, бяха изоставени за сметка на появилата се “моно-икономика”, която обогатява изключително един ограничен и могъщ елит.

“Петролният сектор бе вампиризиран от нигерийската държава, от политическия елит. Според тяхното възприятие за политиката всичко се върти около този, който има достъп до петрола, който контролира петрола и който контролира приходите от петрола”, със съжаление казва Даниел Омевех, професор по международни връзки в Convenant University, в щата Огун (югозападната част на страната).

До същото заключение стига и Пат Итоми, авторитетен икономист и участник в надпреварата за президентските избори през 2011 година, според когото сега страната е управлявана от “всякакъв род крадци”. Според него Нигерия би могла да се справи по-добре без петрола и ширещата се корупция, която се развива паралелно десетилетия наред, най-вече по време на военните режими.

Друг парадокс - Нигерия внася горивото, което й е необходимо, защото нейните четири рафинерии почти не работят, което е резултат, според наблюдателите, от лошото управление, корупцията и натиска, упражняван от лобитата, облагодетелстващи се от този внос, който е много доходоносен.

“В мечтите ни Нигерия трябваше да се превърне в африканската сила, сила, чийто глас би се чувал на световната политическа сцена”, казва бившият министър Феми Окуну. “За жалост ние пропиляхме времето си и нашите ресурси (…). Корупцията и най-вече липсата на визия, която проявяват нашите ръководители, ни върнаха много години назад”, със съжаления заключава той.

Населението на делтата на река Нигер, което е много бедно, твърди, че хората в района са станали по-бедни от експлоатацията на петролните находища, която е замърсила водата и земите им. Освен това зоната се превърна и в сцена на насилие от години.

Въоръжени групи, които претендират, че действат в името на по-справедливо разпределение на манната, са извършили многобройни саботажи срещу петролопроводите, нападения и отвличания на служители от петролния сектор. Президентската амнистия, която бе предложена на тези бойци, позволи да настане известно затишие от юни 2009 година.  Парламентът в момента разглежда проект за реформа, която би могла да гарантира по-добро управление на приходите от суровия петрол.

Прочети цялата новина

Свързани новини: