Защо Европа криеше гръцката криза

Публичното разкритие във Вашингтон от ръководителя на групата на финансовите министри от еврозоната Жан-Клод Юнкер, че европейските лидери от години са знаели за икономическата ситуация в Гърция, предизвика дълбоки сътресения на политическата сцена в страната. При това европейските ръководители не само са криели, но и най-вече не са направили нищо заради огромните интереси на Германия и Франция по отношение на Гърция.

Разкритието обаче бе направено не от кой и да е, а от една компетентна личност - премиерът на Люксембург. Но, миналата година ръководителите от еврозоната съвсем не бяха изненадани и се направиха, че уж не знаят, когато премиерът Георгиос Папандреу им разкри истинските негативни размери на бюджетния дефицит.

Те публично реагираха лицемерно, “сърдито” и даже “гневно” и на предоставените от кабинета Караманлис подправени, статистически данни за гръцката икономика, тъй като Юнкер призна, че години преди това се е знаело всичко за Гърция.
Всичко това навежда на мисълта, че меморандумът, подписан от Гърция с ЕС и МВФ за пакета от кредити в размер на 110 млрд. евро, обслужва съвсем други цели, а не подобряването на гръцката икономика, защото ако тя е била нужна за ЕС, този договор щеше да го има години преди това.

“Да спасим ли Гърция, за да продължат да й продават оръжие?”, попита преди две седмици испанският в. “Ел Паис”. В подзаглавие същият вестник изтъкна, че “прокуратурата в Мюнхен разследвала дали германски посредници са корумпирали гръцки политици заради продажбата на подводници в момент, когато Меркел одобри помощ от 22,4 млрд. евро”. Изчисленията показват, че за последните десет години Гърция е похарчила 50 млрд. евро за въоръжение, допълни испанският вестник.

“Германските, френските и американските компании печелят от тези нови договори с Гърция. Точно правителствата на тези страни, които през май помогнаха за спасяването на Гърция, искат от нея да се нареди сред големите, силни икономики”, писа през август германският в. “Велт ам зонтаг”. “Страните дали най-много пари за спасяването на Гърция бяха Германия и Франция, за това и оръжейната търговия трябва да продължи без загуби”, допълни в. “Ел Паис”, отбелязвайки, че “спасителният план за Гърция съдържа един парадокс: от една страна, Гърция се задължава да ореже разходите за отбрана, а от друга, се иска от нея да спазва контрактите с оръжейните компании”.

Преди месеци известният евродепутат от зелените Даниел Кон-Бендит разпали страстите с едно свое изказване в Европейския парламент, като осъди точно тази политика на Берлин и Париж. “Вината за политическата корупция в Гърция е на всички нас”, бе казал той. “Ние сме лицемери, през последните месеци Франция продаде шест фрегати на Гърция за 2,5 млрд. евро и хеликоптери на стойност 400 млн. евро. Германия продаде на Гърция шест подводници за един млрд. евро. Даваме кредити на Гърция, за да купува оръжие от нас”, протестира евродепутатът. Разбира се, проблемът не е само в оръжията, макар че точно в тази сфера се вихри корупцията, струваща милиарди евро на страната. Наивно обаче би било да се смята, че Германия и Франция са решили сега с меморандума да не продават на Гърция за милиарди.

Но и Папандреу е знаел всичко. Знаел е много преди да стане премиер, твърди в книгата си бившият германски финансов министър Пеер Щанбрюк. В нея той пише: “когато Папандреу ме посети като лидер на опозицията в края на януари 2009 г. , той нямаше никакви илюзии за икономическото и финансово състояние на Гърция. Той знаеше за огромните предизвикателства, пред които щеше да се изправи ако бъде избран…Папандреу знаеше за горещите кестени, които остави предишният консервативен кабинет на Караманлис и които той трябваше да вади от огъня като премиер”.

По БТА

Прочети цялата новина

Свързани новини: