Трябва ли Европа да ухажва Медведев?

10/28/10 21:35
(http://e-vestnik.bg/)

Трябва ли Европа да ухажва Медведев?

в. Гардиън

Дмитрий Медведев. Снимка: лайвжурнал

Има опасност срещата на върха на НАТО в Лисабон през ноември да се превърне в триумфално шествие на носещия кожено яке руски президент Дмитрий Медведев. Загадката е какво точно е направила Москва, за да заслужи този внезапен изблик за западно дружелюбие. Това едва ли може да се нарече нов сценарий: Западът отново се обръща към Русия.

Вярно е, че Медведев като че ли се готви да потуши яростното досега противопоставяне на Русия на плановете на САЩ за противоракетна отбрана. Когато администрацията на Буш за пръв път спомена идеята с участието на Полша и Чехия, патронът на Медведев и възможен негов бъдещ конкурент Владимир Путин излезе от кожата си от бяс, дето има един израз.

Барак Обама умно обезвреди възраженията на Москва като преразгледа плана на Буш и Ръмсфелд, размести ракети и установки и го извъртя като незаплашителна европейско-натовска инициатива, с която руснаците са добре дошли да си сътрудничат. Сега Медведев изглежда е готов за това, макар и по един неясен и ограничен начин, и това е значима победа за Обама.

Също така е вярно, че руската армия в последно време не е нахлувала никъде, което е напредък спрямо ситуацията, в която се озова Грузия през 2008 г. Да не нахлуваш в чужда държава със сигурност е политика, която съюзниците от НАТО биха искали да насърчават - освен, разбира се, когато те самите са нашествениците, което вече е различен случай.

Русия си спечели благоволение и като се прояви по-добре от обичайното по въпросите на ядреното разпространение. Тя неотдавна анулира продажба на ракети за Иран и - доколкото е възможно да се прецени - подкрепя последния кръг санкции на ООН срещу Техеран. Вижданията й по близкоиточни въпроси като нежеланието на Сирия да подкрепи мирния процес, надигането на движението Хизбула в Ливан и стабилността в Ирак и Персийския залив сякаш все повече се доближават до тези на Запада.

Съвпадението на позициите е очевидно и при нервността от въздействията на възхода на Китай. Москва и Пекин напоследък са дружелюбни помежду си. В дългосрочен план обаче не се знае. Както се изрази един европейски дипломат: “Бъдещият демографски натиск на Китай спрямо Русия е много важен.” Двете страни воюваха в не твърде далечното минало - и то когато придивно бяха в един идеологически лагер.

Москва поглежда както на юг, така и на изток. “Руснаците са каквито са. Не ни харесва тяхната ситуация с човешките права, управлението, случая с Политковская, Чечения. Погледнете обаче мюсюлманския им юг. В Русия има 25 милиона мюсюлмани. Русия няма интерес от Иран с ядрени оръжия. В дългосрочен план те (руснаците) ще искат каквото искаме и ние. В дългосрочен план те са съюзници. Радваме се, че ще дойдат в Лисабон”, каза дипломатът.

Засилващият се консенсус по заплахите за сигурността през 21-и век, включително тероризма и бунтовете, има голяма притегателна сила. Растящата икономическа и финансова взаимозависимост, най-вече в енергийния сектор, са сред другите фактори, които теглят Европа и Русия една към друга.

Така може би действа и усещането, че американската мощ, която дълго време бе гарант на европейската свобода и руското добро поведение, започва да отслабва. И двете страни си мислят, че в този несигурен свят “по-добре да си с познатия дявол, отколкото с непознатия”. Това не е и нещо ново. Руската литература от 19-и век е пълна със спорове дали Русия е европейска страна. Отговорът както тогава, така и сега е, че тя е европейска страна, макар и своенравна.

Та може би празничното отношение към Медведев е оправдано. Може би звездите най-сетне са се подредили подходящо и очакваното съгласие на Русия да окаже по-голяма помощ на мисията на НАТО в Афганистан ...

Прочети цялата новина

Публикувана на 10/28/10 21:35 http://e-vestnik.bg/10297/tryabva-li-evropa-da-uhazhva-medvedev/