Михаил Вешим - поверително от Нашингтон

Михаил Вешим пише 30 години шеги и закачки по страниците на  в. „Стършел“, а  през това време става и автор на 12 книги. Най-известна от тях е романът „Английският съсед“, по който режисьорът Дочо Боджаков засне телевизионен сериал. “Нашингтон” е тринайсетата му книга, в която няма нищо фатално – нито за автора, нито за читателите.

Какво е общото между „Белия зъб“ и „Мълчанието на агнетата“? А между Джордж Вашингтон и Гошо Нашингтон? Отговорите – в новия роман на Михаил Вешим. В него се разказва за живота в Нашингтон – българската столица. Едно кътче на Америка, което си е напълно наше. Там наша си е и ракията, и салатата, и киселото мляко… И хората са наши, макар да са станали американци. Абе, американци са, ама  не съвсем…

Героите от романа „Нашингтон“ по нещо напомнят на ония симпатяги от „Английският съсед“. Може даже да са им роднини по пряка или съребрена линия. Но вече не живеят в свойто родно Плодородно, а в плодородна Калифорния. Там някъде, около Холивуд и Бевърли Хилс, се случват събитията в романа.  Предлагаме откъс от романа „Нашингтон”, подготвен от ИК „Сиела”.

В един момент всичко в България фалира – банки, заводи и цялата държава. Хората загубиха и работа, и спестявания. Той не загуби спестявания – беше си недоверчив към банките и трупаше бели пари за черни дни под дюшека, по стар български обичай. Щом държавата фалира и хлябът изчезна от магазините, той извади спестяванията си изпод дюшека – бяха почти три хиляди долара. Без да се мае, купи три самолетни билета за чешките авиолинии до Хавана. Литнаха с Муца и десетгодишния Петьо към Хавана, а слязоха в Гандер, канадско градче в Нюфаундлен, където самолетът кацаше за презареждане. И право в „Имигрейшън офиса“. Малко живяха в Канада, после нелегално минаха границата при Ниагарския водопад и отидоха в Чикаго. Там той работи на черно по строежите, докато уреди „зелената“ си карта. В Чикаго изкараха почти две години и се преместиха на запад – в Калифорния.

Където и да се местеха, иконата на свети Георги беше винаги с тях. Той вярваше на светеца с копието. Много хора го бяха разочаровали през тези години, само свети Георги – не.

Гошо оправи с пръсти фитила на кандилцето под иконата и намигна на конника с копието:

– Имаш днес курбан от мен, адашко!

После отвори вратата на хладилника.

* * *

Тошо отвори вратата на хладилника и извади пет кренвирша. Сряза през средата пет продълговати хлебчета, пъхна кренвиршите вътре и цвъкна отгоре им по ивица горчица. Така се получиха пет хотдога, буквално – топли кучета, но в действителност студени. Хвърли кучетата за минутка в „микроуейва“ да се сгреят, а после ги нареди в чиния върху кухненския плот.

Свали хавлиения халат и остана по гащи. Направи няколко движения с ръце за разгрявка на раменния пояс, както разгряват боксьорите, а после стъпи върху кантарчето на пода. Точно както боксьорите се теглят преди важен мач.

Кантарчето изстена, стрелката шеметно се завъртя и дълго се колеба, докато застине на 119.

– Евала, бе Тоше! – каза на самия себе си. – Една седмица – едно кило!

Такъв седмичен прираст даваха възпитаниците на свинекомплексите.

– Стига комплекси и свинекомплекси! – каза си, за да се мотивира допълнително. – Целта оправдава средствата!

И все пак суетата го накара да се изправи пред огледалото в цял ръст. Отсреща го погледна як мъж, с тренирано навремето, но вече занемарено тяло. Един мъжки екземпляр на четирийсет и пет, който му е отпуснал края и е оформил възглавница от тлъстини в коремната област. Пое въздух, глътна възглавницата, но това не ...

Свързани новини: