Защо вече да не ни е страх от Русия?

Западните лидери смятат, че Русия би могла да бъде по-добре контролирана, ако бъде поканена в тесния кръг НАТО, но те залагат по-скоро на нова перестройка на президента Медведев, отколкото на конкретни аргументи или факти.

Русия се променя, модернизира се и се отваря отново към Запада, както преди 20 години по времето на Михаил Горбачов, затова генералният секретар на НАТО я кани сега да стане част от трансатлантическата система за отбрана, която нарече “общия покрив от Ванкувър до Владивосток”. В края на 80-те години Горбачов се отказа от доктрината на ограничен суверенитет, наложена от Брежнев, чрез която социалистическите страни от Централна и Източна Европа бяха васали на Съветския съюз, и се съгласи да им даде свободата да избират пътя си сами.

Неговият нов подход, известен и като “Доктрината Синатра”, по песента на американския певец “Моят път” (My way), няма обаче никаква връзка със сегашните концепции на Москва. В началото на тази година руският президент Димитрий Медведев подписа новата военна доктрина на Русия, чрез която е дефинирана основната заплаха по адрес на страната: НАТО. Заради нейното разширяване, заради “преместването на инфраструктурата на Алианса по-близо до границите на руската федерация”, но и заради желанието на САЩ да предложи на НАТО “функции на световно равнище, които нарушават международното законодателство”.

Нервността на Москва е изложена в официален документ, приет от Кремъл по-малко от две години след инвазията в Грузия, замислена от Русия като урок за всички бивши страни, откъснали се от СССР, които имат амбицията да поемат по собствен път. Нещо повече, преди една седмица в разгара на преговорите между Русия и НАТО за поканването на Москва да се включи в противоракетния щит, руският посланик в Австрия Сергей Некаев сложи на масата едно от условията за сътрудничество със Северноатлантическия алианс: “Надявам се, че Грузия, в качеството на кандидат за присъединяване към НАТО, вече не е актуална”, защото само изхождайки от тази предпоставка “могат да бъдат изградени продуктивни отношения” между двете страни.

Русия не иска да изостави доктрината си за близката чужбина, като често използва шантаж и само в краен случай сила, за да си запази контрола върху държавите, произлезли от разпадането на СССР. Войната в Грузия не е единственият пример за агресия, използван от Русия, а в спомените на Съюзниците се пази вероятно и кибер атаката, лансирана от Москва през 2007 г., именно срещу страна от НАТО: Естония - държава, която също е произлязла от бившата съветска империя.

Въпреки това в края на тази седмица Русия и НАТО установяват в столицата на Португалия едно тясно сътрудничество, включително що се отнася до противоракетната отбрана, която предполага и база стратегически данни с общ достъп на двамата партньори. Не е ясно докъде би могло да стигне сътрудничеството НАТО-Русия, но преди няколко месеца руският генерал Владимир Дворкин, бивш ръководител на военния изследователски институт, казваше, че Русия би могла да предложи разполагането на ракетни системи С-300 в Румъния и България, в рамките на сътрудничеството Москва-Вашингтон.

Иначе казано, докато НАТО се надява да може да наблюдава и да задължи Руската федерация да върви по пътя на западната демокрация, Москва се надява, на свой ред, да възстанови властта и влиянието си над едно пространство на сигурност, което контролираше преди 20 години, под шапката и чрез посредничеството на Северноатлантическия съюз. Тази взаимно изгодна двусмисленост би могла да се превърне в път с фатални серпентини, защото Русия е още такава, каквато я описа по свое време Уинстън Чърчил: “гатанка, обвита в мистерия, и скрита в енигма”.

По БТА

Прочети цялата новина

Свързани новини: