Джон Гришам за “Признанието и престъплението”

12/02/10 22:20
(http://e-vestnik.bg/)

Джон Гришам за “Признанието и престъплението”

Джон Гришам. Снимка: личен сайт

Новият роман на Джон Гришам “Признанието” (ИК “Обсидиан”) веднага оглави класациите и беше обявен от американските медии за връх в кариерата му на автор на бестселъри. В книгата Гришам отново атакува смъртното наказание и създава съдебен трилър, изпълнен с напрежение, драматизъм и неизвестност до финала.

Невинен човек ще бъде екзекутиран за убийство. Само истинският извършител може да го спаси. И това е Травис Бойет. Минават девет години. Травис Бойет току-що е освободен от затвора в Канзас, където е лежал за друго престъпление. Травис страда от злокачествен мозъчен тумор и знае, че скоро ще умре. За пръв път в объркания си живот той взема правилното решение и прави признание пред един свещеник. Но времето тече безмилостно. Дали ще стигне за поправяне на фаталната съдебна грешка? Може ли един убиец да убеди адвокати, съдии и политици, че на свой ред ще извършат престъпление? Предлагаме откъс от романа в превод на Любомир Николов.

Престъплението

Джон Гришам

Отец Кийт Шрьодер беше трийсет и пет годишен, щастливо женен за Дейна вече десет години, баща на три породени момчета – разликата между първото и най-малкото беше двайсет месеца. От две години беше главен свещеник на „Сейнт Марк“; преди това бе служил в една църква в Канзас Сити. Баща му се пенсионира като лутерански свещеник и Кийт никога не бе мечтал за друга професия.
Той израсна в малко градче близо до Сейнт Луис, завърши образованието си в местни училища и така и не напусна Средния запад, ако не се брояха една ученическа екскурзия до Ню Йорк и меденият месец във Флорида. В общи линии паството го приемаше добре, макар понякога да възникваха спорове. най-острият сблъсък дойде по време на виелиците през миналата зима, когато той отвори убежище за бездомни в мазето на църквата. След като снегът се стопи, някои от бездомниците не проявиха желание да си тръгнат. Кметството издаде акт за неразрешена дейност и във вестника излязоха малко притеснителни статии.
Темата на проповедта му от предишния ден беше за прошката – Божията безкрайна и всеобхватна власт да опрости греховете ни, независимо колко противни могат да бъдат. Греховете на Травис Бойет бяха гнусни, невероятни, ужасни. Престъпленията му срещу човечеството със сигурност щяха да го обрекат на смърт и вечни страдания. В този миг от своя жалък живот Травис бе убеден, че за него не може да има прошка. Но изпитваше любопитство.
– При нас са идвали няколко души от дома за адаптация – каза Кийт. – Дори съм провеждал служби там.
Двамата седяха в един ъгъл на кабинета му, настрани от бюрото – просто двама нови приятели, седнали да си побъбрят на изторбени брезентови столове. Във фалшивата камина до тях горяха фалшиви цепеници.
– Мястото си го бива – каза Бойет. – Къде-къде по-добро от затвора е.
Той беше слабоват и с бледата кожа на човек, който рядко е виждал слънце. Костеливите му колене се докосваха и черният бастун лежеше върху тях.
Кийт държеше чаша горещ чай.
– В кой затвор бяхте?
– На разни места. Последните шест години в затвора в Лансинг.
– И за какво бяхте осъден? – попита Кийт.
Искаше да узнае повече за престъпленията, за да опознае и самия човек. Насилие? Наркотици? Вероятно. Но можеше да става дума за злоупотреби или данъчни измами. Със сигурност не изглеждаше способен да нарани някого.
– За много лоши неща, пасторе. Не ги помня всичките. Бойет избягваше да го поглежда в очите. Килимът сякаш привличаше цялото му внимание. Кийт отпиваше от чая, гледаше внимателно посетителя и изведнъж забеляза тика. На всеки няколко секунди главата му леко се ...

Прочети цялата новина

Публикувана на 12/02/10 22:20 http://e-vestnik.bg/10538/dzhon-grisham-za-priznanieto-i-prestaplenieto/