Изтича ли времето на еврозоната за дълговата криза?

Ройтерс

Дълговата криза в еврозоната напредва с такова темпо и натиск, упражняван в момента върху няколко държави едновременно, че има вероятност за институциите в Европейския съюз (ЕС) да се окаже невъзможно да изпреварят пазарите.

След като в края на 2009 година се появиха проблемите с дефицита и дълга на Гърция, пет поредни месеца лихвите по гръцките държавни облигации системно нарастваха, а ЕС полагаше усилия да овладее заплахата преди подготвянето на спасителния пакет от 110 милиарда евро (140 милиарда долара).

Забавянето бе разбираемо, тъй като след въвеждането на еврото през 1999 година на ЕС никога не се бе налагало да се справя с такава криза. Веднага щом бе съгласуван спасителен механизъм за Атина, бе въпрос само на дни преди да бъдат отпуснати средствата.

В случая на Ирландия бяха необходими седмици, в които пазарният натиск тласкаше нагоре доходността по облигациите - с увеличаване на спреда спрямо германските облигации - преди Ирландия да поиска помощ, екип на ЕС и Международния валутен фонд (МВФ) бе изпратен и бе съгласуван спасителен пакет от 85 милиарда евро.

Сега обаче натискът на финансовите пазари е върху Португалия, Испания, Белгия и Италия наведнъж. На теория ЕС има подходящ механизъм, за да се опита да отблъсне натиска, и може да действа за броени часове, вземайки решения чрез конферентни телефонни разговори.

Има обаче съмнения за това дали той е достатъчно бърз, за да надхитри или изпревари пазарите, и дали има достатъчно пари, за да потуши разпространяващите се пламъци. “Когато опре до политиците в ЕС и пазарите, определено има асиметрия на оръжията”, коментира Хюго Брейди, старши политически анализатор в Центъра за европейска реформа.

“Една от критиките е, че политическите лидери действат постъпателно, вместо с големи стъпки, по разбираеми причини”, отбелязва той, изтъквайки, че политиците имат избиратели и други поддръжници, който трябва да вземат под внимание, а пазарите нямат. “Според мен периодът, в който се изпращат сигнали към пазарите и се наблюдава как те реагират, трябва да свърши. Това не е игра, която политиците печелят”, допълва специалистът.

РАДИКАЛНИ ВАРИАНТИ

На теория 16-те страни в еврозоната имат на разположение 750 милиарда евро, за да се борят с кризата. От общата сума 250 милиарда идват от МВФ, 440 милиарда - от правителствата в еврозоната и 60 милиарда - от 27-те страни членки на ЕС. Досега само около 60 милиарда са били отпуснати - в пакета за Дъблин около 25 милиарда дойдоха от собствената му хазна и двустранни заеми. Спасителният пакет за Гърция бе отделно споразумение.

С най-малко 650 милиарда евро, които все още са на разположение, би следвало страните от еврозоната да могат да уредят спасяване на Португалия и вероятно дори Испания, ако Лисабон и Мадрид поискат помощ. При такъв вариант има вероятност до няколко дни да бъдат изпратен технически екипи и след около седмица до 10 дни да бъдат отпуснати парите.

В схемата на държавните спасявания това е светкавично бързо, а когато се стигне до ЕС, институционалните колела рядко са могли да се задвижат толкова бързо. Само че паникьосаните инвеститори или спекулантите, залагащи, че Португалия, Испания и други могат да бъдат принудени да приемат спасителния заеми, вземат решения от далече и движат милиарди евро за секунди, оказвайки почти незабавен натиск.

За онези на финансовите пазари усещането, че ЕС няма ясен и надежден контрол над ситуацията - въпреки времето и усилията, които високопоставените служители влагат - е достатъчно, за да загубя вяра и да решат да се оттеглят.

“Политиците в Европа като група, и може би дирижирана група, продължават да отправят послание, че всичко е наред, когато очевидно не е”, коментира Марк Грант, управляващ директор на Southwest Securities във Флорида и автор на финансовия коментар “Извън кутията”. “Така се стига до момент, ...

Свързани новини: