Централните банки започват опасна игра с инфлацията

Ален Матич

Банк ъв Ингланд го избра. Управлението за федерален резерв на САЩ (УФР) също. Така както и централните банки в страните с развиващи се икономики. Сега и Европейската централна банка (ЕЦБ) залага на същото решение.

Какво е то? Преследване на инфлация като ‘’лекарство'’ за икономиката. Централните банкери все още претендират, че са ангажирани със стабилност на цените. И без съмнение те мислят, че могат да я постигнат - след като, разбира се, позволят на инфлацията да свърши необходимата работа, за да могат съответните икономики да влязат в релси.

Това обаче е заблуда, отчасти заради един парадокс. За да предотвратят дефлационния епизод, от който всички те се опасяват, централните банкери трябва да убедят инвеститорите, че се стремят агресивно към инфлация. Това обаче няма да изглежда достоверно, ако инвеститорите продължат да вярват, че централните банки ще се придържат към своите задължения да поддържат стабилността на цените. И без правдоподобна политика, стремяща се към инфлация, рискът от дефлация се запазва.

Централните банки не могат едностранно да абдикират от тези си задължения, без да създадат риск от разгневяване на политиците и загуба на своята независимост. Така че техните възможности за избор са ограничени.

Поемането на ангажимент за ценови цели може и да свърши работа. Това обаче е малко вероятно да стане, поради същата тази причина, че веднъж щом инфлацията започне да прехвърля прага, определен от съответната централна банка, институцията ще знае, че вече няма риск от дефлация и следователно няма да има стимул да си поставя цели, свързани с ценовите равнища, за да постигне обещания резултат. Инвеститорите също са наясно с това.

Как тогава централните банки водят правдоподобна политика на преследване на висока инфлация и в същото време са ангажирани с ценовата стабилност?
Отговорът е прост. Те създават условия, при които инвеститорите си мислят, че съответната централна банка няма да има контрол над инфлацията, щом тя започне да върви нагоре.

И тук идва количественото облекчаване. Централните банки увеличиха балансите си до удивителни размери, изкупувайки държавни и полудържавни облигации и натрупвайки инфлационна “суха дървесина”, която само чака клечката кибрит. Инвеститорите все повече се безпокоят, че когато инфлацията започне да нараства, централните банки ще загубят контрол върху цените и показателят дълги години ще остане на много високо равнище.

Централните банкери позволиха на своите баланси да се раздуят до безпрецедентни размери, тъй като това премахва ефективно риска от дефлация. Те обаче също така са убедени, че знаят как да контролират инфлацията, щом тя започне да се покачва. В крайна сметка това е отдавна изпитан метод. Те повишават лихвените проценти, като продават облигации на пазара или като осигуряват по-висока възвръщаемост на резервите, държани при тях.

Никой не вярва, че централните банки няма да знаят как да намалят инфлацията. Инвеститорите по-скоро не са сигурни дали централните банки ще искат да го направят. Двете десетилетия, в които бе насърчаван моралният риск, и икономиките, отрупани с дългове в държавния и частния сектор, означават, че централните банки ще избегнат твърди решения от страх да не съсипят икономиките си.

Когато дойде моментът, Банк ъв Ингланд, УФР и ЕЦБ няма да да могат да се справят с инфлацията, така както и централните банки на Китай и Индия губят контрол върху цените.

Решенията на централните банки се свеждат до това кой бива принуден да плати за огромните натрупани дългове. Контролирането на инфлацията означава да бъдат накарани да платят работниците - чрез безработица. Допускането на висока инфлация означава да бъдат накарани да платят онези, които имат спестявания - чрез преразпределение на богатствата. Централните банкери избраха второто.

По БТА

Прочети цялата новина

Свързани новини: