Иран не се отказва от обогатяването на уран

ДПА

Никой не се изненада, когато поредният кръг от преговори между Иран и шестте световни сили беше белязан от същата липса на конкретни резултати, както и множество предишни срещи. Въпреки че двете страни прокараха като тема за следващата им среща в Истанбул през януари евентуална схема за изграждане на доверие чрез износ на ирански ядрени материали, противоречивите интерпретации на подобна сделка разкриха липсата на обща позиция.

Съединените щати, Великобритания, Франция, Германия, Русия и Китай отново изразиха опасенията си, че Иран може би разработва програма за създаване на ядрени оръжия, а Иран отказа да отстъпи от правото си да развива ядрени технологии, включително обогатяването на уран, което Западът иска да се прекрати. И двете страни обаче могат да се похвалят с частична победа на преговорите, които приключиха в Женева. Иран се беше заканил, че няма да говори по ядрения въпрос, но според западни дипломати над две трети от срещите са били посветени на тази тема.

От друга страна световните сили първоначално се противопоставиха на идеята следващите преговори да се състоят в Истанбул, но в крайна сметка се съгласиха с желанието на Иран те да продължат в най-големия град в Турция. “За Иран това, че следващите преговори ще бъдат в Истанбул, е голямо постижение”, коментира иранската държавна телевизия по единственият осезаем резултат от форума в Женева. Това е важно за Иран, тъй като Турция и Бразилия участваха в тристранното споразумение от май, което предвиждаше нискообогатен ирански уран да се складира в Турция, след което да бъде разменен за ядрено гориво, което може да се използва в реактора за медицински цели в Техеран.

Тристранната сделка беше поредната вариация на плана, който беше изготвен на предишния кръг от преговори в Женева през октомври 2009 г., но така и не се реализира. Иран разглежда сделката за обмен на гориво като начална стъпка към разрешаването на ядрения спор със Запада. Според иранските власти, ако обхватът на споразумението се разшири, така че да се обменят повече ядрени материали от първоначално договореното и ако те се преработят в гориво за допълнителни реактори, сделката може да осигури правото на Иран да развива ядрена енергетика за граждански цели. В същото време това би гарантирало, че Иран няма да превърне урана в оръжия, което ще успокои страховете на шестте и на много други държави.

“Един преработен вариант на сделката за изследователския реактор в Техеран би могъл да послужи като мярка за изграждане на доверие”, коментира високопоставен американски представител. Той обаче изтъкна също, че такава схема няма да означава приемане на ядрените дейности на Иран. Прекратяването на обогатяването на уран продължава да бъде задължително изискване, което се съдържа в няколко резолюции на Съвета за сигурност на ООН, подчерта той.

Андреас Персбо, ядрен експерт от базирания в Лондон мозъчен тръст ВЕРТИК, разкритикува държавите от групата 5+1 заради липсата на яснота около това какво биха приели и какво не. “Те изглежда опипват почвата и се чудят какво могат да направят, вместо да изработят политика и да се придържат към нея”, коментира той. Поради липса на по-добър вариант шестте сили възлагат надеждите си на несигурното влияние на санкциите на ООН, за които се споразумяха, най-малкото като начин да притиснат Иран да продължи диалога. “Трудно е да се каже как санкциите ще повлияят на намеренията на Иран по основните ядрени проблеми, които ни безпокоят, но според мен те са фактор”, коментира високопоставен американски представител.

По БТА

Прочети цялата новина

Свързани новини: