12/13/10 22:35
(http://e-vestnik.bg/)

В руската провинция - краставици, картофи и самота

Евгений Уткин

Центърът на Судиславъл със статуята на Ленин. Снимка: венивиди

За да се добереш от Москва до град Судиславъл в Костромска област, трябва девет часа да пътуваш с автобус, произведен в 70-те години, чиито амортисьори никога не са сменяни. Какво е разстоянието? Триста четиридесет и пет километра. В средата на единствения площад има църква, преживяла болшевиките. Тя никога не е била затваряна. На 200 метра от нея стърчи останал от социалистическото минало паметник на Ленин. Него също никой не иска да го пипа.

“Да махнем скулптурата и да сложим друга на нейно място ще е безполезно харчене на пари”, казва минувач, представящ се като Виктор Андреевич. Има други проблеми, за които трябва да се помисли. “Ние сме свикнали с него. Като минаваме през площада, не мислим чий е този паметник. Ние тук живеем, а не се занимаваме с политика”, добавя друг минувач. “Тук вече са разрушили една църква преди 90 години. Защо да следваме погрешния пример?”

Всеки път, когато се връщам в Судиславъл, ме очаква някаква изненада: нов магазин, невероятен воден курорт, отворен денонощно (кой знае дали има и по пет посетители на седмица?), малък хотел. С изключение на двете основни асфалтирани улици, всички останали са истински кошмар. От година на година се появяват нови ями, широки като кратер. Казват, че да се асфалтира е прекалено скъпо. Преди три години се появиха таксита. За едно евро ще те откарат до всяко кътче на градчето. Това е единственият “обществен” транспорт.

По време на социализма циркулираха два маршрутни автобуса. После ги спряха и многобройните пенсионери са принудени да ходят пеша до магазина за хляб и мляко, да се изкачват по хълма, за да идат на църква. Малцина имаха коли в съветските времена. Но все пак бяха повече отколкото сега. Основно руски “жигулки”, произведени в Толияти, аналог на Фиат 124. Все пак в последно време могат да се видят и чуждестранни марки с мощни двигатели.

Повечето от къщите са дървени, отопляват се с огнища с дърва. Някои къщи радват окото с весели дървени первази около вратите и прозорците, други явно се нуждаят от ремонт. Вода вадят от най-близкия кладенец, а дървените бани са на двора. През лятото да се миеш в тях си е даже романтично - прохладно, птички пеят. Но през зимата температурата пада до минус 35 градуса. Как ли преживяват? Бельото и през зимата, и през лятото се пере в рекичката, както и преди 30 години.

Две улици пресичат цялото градче: Советская и Комсомолская. Вече няма никакви комсомолци, забравен е и лозунгът “Цялата власт на Съветите!”, но на никой не му минава през ума да сменя имената на улиците. Управата на града се намира в квадратна, четириетажна полупразна сграда, която изглежда като изоставена. Фасадата й гледа към борова горичка, в която се крие езеро.

Допреди няколко години там имаше плаж, на който се къпеха децата. Казват обаче, че сега езерото е замърсено, въпреки че това не е сигурно. В езерото сега се къпят само най-отчаяните. Край пътя се вижда дървообработваща фабрика, наполовина изгоряла и отдавна неработеща. Разправяха, че бил я купил някакъв местен олигарх, но нищо не направил с нея.

Да-да, и тук има олигарси, макар и от по-дребен мащаб в сравнение с московските, които се разпореждат с нефта и газа. И тукашните олигарси имат големи, удобни къщи на три етажа, с обща площ 500 квадратни метра. Те си имат удобства у дома, но не и газоснабдяване. Въпреки че “Газпром” продава газ по цяла Европа, до Судиславъл газопровод не стига. И олигарсите, както впрочем и останалите жители на града, използват газ в бутилки, който стига за цял месец. От известно време се ...

Facebook TwitThis Google del.icio.us Digg Svejo Edno23 Email

Свързани новини:

новини от България
graphic
спортни новини
graphic

Бързи връзки


Търсене


Архив

RSS Абонамент

Новини от Грамофон

"Новини от Грамофон" - Следете последните новини от България и чужбина обединени на едно място. Обновяват се през 1 минута.

 

  •  

Ново: Публикуване