Богатият, бедният и България

Поговорката, че щастието не се купува с пари, е популярна, особено сред европейците, смятащи, че преследващите растеж икономики на свободния пазар са нещо погрешно. Аргументи за подобно твърдение се извличат най-вече от работата на Ричард Ийстърлин, професор по икономика в Университета на Южна Калифорния, използвал данни от 70-те години и направил само слаба връзка между парите и щастието.

Макар доходите и благосъстоянието да са тясно свързани вътре в една страна, изглежда има слаба връзка помежду им, когато се измерват във времето или между различни държави. Това е известно като “Парадоксът на Ийстърлин”. Ийстърлин твърди, че благосъстоянието е зависимо не от абсолютния, а от относителния доход: хората се чувстват зле, не защото са бедни, а защото усещат, че са на дъното на определена грамада, в която се намират.
Но по-нови изследвания като това на Бетси Стивънсън и Джъстин Уолфърс от Университета Пенсилвания. В него се допуска, че връзката между доходи и щастие е слаба във времето, но силна между различните държави. Според Уолфърс връзката е била неясна в миналото поради оскъдни данни.

There are now data on the effect of income on well-being almost everywhere in the world. In some countries (South Africa and Russia, for instance) the correlation is closer than in others (like Britain and Japan) but it is visible everywhere.
Сега има данни за ефекта от дохода върху доброто състояние почти от всякъде по света. В някои страни (Южна Африка и Русия, например) връзката по-близка отколкото в други страни (като Великобритания и Япония), но тя е видима навсякъде.
Различията в удовлетворението от живота в различните страни е огромно (виж графиката). Страните на върха на групата (всичките са развити страни) стигат до 8 от 10. Страните на дъното (повечето африкански, но и Хаити и Ирак са сред тъжните, не е изненадващо, че се появяват там) стигат ниско до 3.
Макар хората в богатите държави очевидно да са по-щастливи, връзката не е абсолютна, което предполага, че други, вероятно културни фактори, влияят. Западноевропейците и североамериканците се движат в доста плътна група, макар че има някои аномалии като изненадващо мрачните португалци. Азиатците изглежда са по-малко щастливи, отколкото техният доход предполага, а скандинавците - малко по-щастливи, отколкото предполагат доходите им. Хонконг и Дания, например, имат сходен доход на глава от населението и покупателна способност, но хонконгците показват удовлетворение от живота 5.5 по 10-степенна скала, докато датчаните - 8. Латиноамериканците са доволни, хората от бившия СССР се чувстват доста мизерно, а най-тъжното място на света, отнесено към доход на човек от населението, е България.

От сп. “Икономист“

Прочети цялата новина

Свързани новини: