Дилеми пред сръбския национализъм

Александар Фатич

Старата и добре основана теза, че сегашният Европейски съюз е станал възможен само защото е замислен като общност на силни национални държави, от една страна оправдава националистическата концепция на обществото, която се основава на национална солидарност.

В първоначалния, органичен смисъл, национализмът подразбира повишена степен на взаимна солидарност на членовете на един народ благодарение на взаимното припознаване като себеподобни, т.е. като членове на една и съща етническа общност. Затова в национализма на политическата сцена няма нищо лошо.

Защо тогава национализмът в Сърбия днес е проблематичен? Основната причина лежи в обърканото и откъснато от корените разбиране на национализма в така наречената сръбска десница.

Национализмът се разбира като някакъв вид смесица от примитивен източен фолклор а културните стереотипи не трябва да се подценяват в тяхната способност да унищожават психиките на младите хора и някакъв вид обща нетърпимост към всичко конструктивно. Вместо внимателна грижа за всичко, което е сръбско, и преди всичко за сръбския морал и добруването на сръбската младеж, днешните “десничари” са една шарена смес от бивши Юловци, кадри на Слободан Милошевич, Желко Ражнятович Аркан, шешеловци и всякакви други хора, които нямат абсолютно нищо общо с десницата.

Затова и сръбският национализъм днес е грозна дума, макар в своята традиция той да извира от най-светлите ценности на сръбския народ. Именно в светлината на този конгломерат от ужас и морален упадък, който присъства на сръбската политическа сцена и който често се представя като някаква десница, е необходимо да се направи едно общо обществено скъсване с наследството от деветдесетте години, да се отворят досиетата на тайната полиция и да се разкрият имената на доносниците и да се започне сериозен обществен дебат за това какви са ценностите, за които сръбското общество днес се застъпва, и дали политическите принципи, за които се застъпва такава десница, са наистина легитимен път за едно европейско общество.

Може би в тази природа на сръбската десница, която днес е много популярна, трябва да се търсят причините за нежеланието на консервативните сили начело с Воислав Кощуница да влязат с тези сили в широка и близка прегръдка. Да се надяваме, че е така.

По БТА

Прочети цялата новина

Свързани новини: