Новогодишни близнаци - изоставени в Пазарджик, щастливи в САЩ

Първите бебета на Пазарджик за 2011– близнаците Васил и Василена са изоставени от майка си - такава новина изтече в медиите на Нова година…

Канех се да пиша щастливи новогодишни истории за онези близначета от Минесота, които станаха известни в цял свят, защото се родиха в различни години. Алиша Рей се родила в първите секунди на 2011-а година, докато братчето й Аштон Паркър проплакало две минути преди това в старата 2010-а и така ще празнуват рождените си дни не само в различни дни, но и в различни години. Решението за това взели родителите им, които избрали за насрочат секциото за раждане на близначетата  в нощта на 31 декември.

Близначета бяха и първите бебета на Ню Йорк, които се родиха в Утика 22 и 23 минути след полунощ. Алекс Майкъл Джон и сестричката му Алена Лусинда направили незабравима Новата година за родителите си, които гордо позират с рожбите си. Щастливи снимки на щастливи семейства с две бебета отвъд океана.

Близначета бяха и едни от първите бебета за Новата година у нас. В Пазарджик в първите часове на 2011-а се родиха Васил и Василена, обявени за бебетата на града. Засега в съдбите им, въпреки техните имена, няма нищо весело. Майка им, която вече има едно дете, обяви, че ги оставя в сиропиталище, за да им осигури по-добро бъдеще. Доводите й са ги описали журналистите.

Преди да съдим и да се питаме защо и как си представям двете бебенца, които може би още не са усетили майчина ласка. Връщам се назад към моето раждане и ми е трудно да приема, че за някой две бебета може да не са радост, а мъка и тъга. Защото за една майка това е най-ужасното решение и когато си стигнал до него несъмнено е от любов. Онази любов, която те кара да обичаш децата си повече от самия теб.

Две деца наведнъж не се гледат лесно, особено в днешно време и особено в България. Убеждавам се в това с всеки изминал ден, който прекарвам в българската действителност. И когато отмине шумът покрай бебетата на годината и първоначалните дарения майката ще се изправи сама срещу онази планина от разходи, грижи, покупки, която още отсега изглежда непреодолима.

Не знам какво е подтикнало решението й. Сигурно доводите й са достатъчно силни и заслужават цялото ни разбиране и уважение. И все пак ми се иска да намери сили в себе си и да приеме този новогодишен подарък, тези две дечица с весели имена, които могат да изпълнят дните не само с разходи и грижи.

Иска ми се да вярвам, че отнякъде ще дойде помощ и надежда и за тази майка, за да не се чувства толкова сама в този иначе прекрасен момент. И че държавата ни по някакъв начин ще покаже, че вместо да приема деца в домове за осиновяване може да помогне на тях и родителите им да останат заедно. Както трябва да останат заедно Васил и Василена, свързани в едно още от зачатието.

Защото за мен като майка на близнаци, няма по-жестоко нещо от това да разделиш две деца, които от началото на съществуването си са били заедно и са усещали присъствието си, допирът на краченцето и ръчичката на другия в утробата на майката.

Иска ми тази българска новогодишна „приказка“ да стигне до колкото се може повече хора с надеждата, че нещо може да се промени.

И някой ден да разкажа тук за веселата история на така веселия живот на Васил и Василена, родени в новогодишната нощ на новата 2011-а година!

Авторката е майка на близнаци, виж още текстове в блога За близнаците

Прочети цялата новина

Свързани новини: