Либералният расизъм и геноцидът в Африка

в. Дейли телеграф

Кога една война се превръща в геноцид? Когато главните действащи лица са чернокожи. Това е единственото заключение, което човек може да си извади от шантавите твърдения, че Кот д’Ивоар е на ръба на геноцид след оспорваните президентски избори и конфликта между настоящия президент Лоран Гбагбо и новоизбрания президент Аласан Уатара.

За разлика от нас, западняците, африканците изглежда никога не “водят войни”, те дори не “предприемат инвазии”, нямат “политическо напрежение”. Те просто извършват геноциди - ужасни, необясними геноциди, често с мачете, по една единствена причина - харесва им да убиват хора. Много хора. Цели раси, ако може да мине безнаказано.

Прибързаността и лекотата, автоматичното недомислие, с които терминът “геноцид” се употребява по отношение на африканските конфликти, са изключителни. Независимо колко относително ограничен е конфликтът, независимо къде се случва в Африка, веднага му лепват етикета “геноцид”, изкарвайки го като продукт на унищожителна кръвожадност, а не на политика.

Така политическият сблъсък в Кот д’Ивоар, който все още не е прераснал в голям конфликт, вече е френетично обсъждан като бъдещ геноцид. Пратеникът на Уатара в ООН каза, че страната му е “на ръба на геноцида”. Медиите, които не обичат нищо повече от полъха на зло от Черния континент, се насладиха на звученето на термина в различни заглавия, с които ни казваха, че Кот д’Ивоар е “на ръба на”, “пред пропастта на” или “близо до” геноцида.

Това прилича на обсъждането на следизборното насилие в Кения през януари 2008 г. За Кения по същия начин се казваше, че е на “ръба на геноцида”, тъй като сили, лоялни на Райла Одинга, който загуби в оспорваните избори, извършиха нещо, за което широко се коментираше, че е “етническо прочистване”. Всъщност в Кения нямаше никакъв геноцид. Нито една общност не бе унищожена. Имаше политическо насилие.

По-сериозният конфликт в Либерия през 2003 г. също доведе до кършене на ръце на високо ниво, че страната потъва в геноцид, подобен на този в Руанда. Жестоките набези на суданското правителство в Дарфур през 2004 г. и 2005 г. навсякъде бяха описани като “първия геноцид на 21 век”, въпреки факта, че ООН и водещи американски експерти оспориха използването на този термин и се усъмниха в твърдението, че 400 000 дарфурци са били убити от сили, лоялни на Хартум.

Изглежда бедствието в Руанда се превърна в пример как да разбираме конфликтите в Африка. Всеки конфликт, всяка кавга, всяка война сега е наричана “следващата Руанда”. Амнести интернешънъл казва, че не трябва да позволим на Кот д’Ивоар да се превърне в продължение на Руанда, сякаш варварството в Африка е също толкова сигурно, колкото това, че Холивуд произвежда всяка година нов филм на ужасите. Неразбираемите местни проблеми са изваждани от исторически контекст, а войните по целия континент са безумно описвани като симптоми на някакъв прескачащ през границите африкански вирус.

Този род коментари разкриват повече за изкривеното западно въображение, отколкото за реалното положение. Изглежда неспособни да осмислят съвременния политически конфликт, наблюдателите прибягват до сензационни едностранчиви обяснения за всичко. Тези конфликти са като порнография за западните мизантропи, които виждат във всеки африкански конфликт потенциал за ужасии като холокоста. Това е просто реабилитиране на идеята, че има разделителна линия между цивилизования Запад и нецивилизованата Африка, само че днес ние използваме по-приемливо звучащата терминология “предотвратяващи геноцид” (тоест ние) и “извършители на геноцид” (тях), за да изтъкнем нашето превъзходство над тъмнокожите варвари.

По БТА

Прочети цялата новина

Свързани новини: