Кръв, чесън и медали

По празниците ежедневниците замязват на полицейски протоколи с надраскани на гърба кулинарни рецепти.  Отпускарска седмица - дори Яне Янев се покри някъде, а на първа страница все нещо трябва да пише!

За радост на всички вестникари в тихата и свята нощ “Баща уби сина си с отвертка заради Скайп”. Вземаме заглавието на “СТАНДАРТ” - само там думичката “отвертка” бе изписана правилно. Разгеле, и в Благоевград две тайфи се сбиха пред баничарницата, та с малко зор изкараха заглавието на “ТРУД” “Масово клане следпразнично остави младежи в болница”.

Прескачаме полицейската хроника и затъваме до колене във вкусотии.

“Стафиди и канела подслаждат коледните сърми” - препоръчва “НОВИНАР”.  Може да прочетете и как се вари ошаф - поучително е. Само внимавайте с котлоните - “Плеймейтка подпалила хамстера си на газов котлон” - предупреждава ни същата газета. Момичето искало да постопли животинчето, пък то взело, че пламнало, както сладострастно е описано, “като факла и станало на въглен”. Бррр… Това на плеймейтка да не попадаш в ръцете - изгаряш си като едното нищо!

За успокоение разтворете “24 ЧАСА” - там коледно са напечатали препоръките на пророка Мохамед за здравословно хранене. “Пророкът лекувал с лук и чесън” - лукът “подпомага при болки в гърба и прави кожата по-гладка”, чесънът “действа като лекарство срещу повече от седемдесет болести”. А зехтинът “облагородява морално личността”.

Малко зехтин консумираме, оттам ни идват всичките беди!

Но и малко борбеност не е излишна - “Прабългарите ще се намесят в битката за признаване на катъка като традиционен български деликатес” - уведомява ни “СТАНДАРТ”. И за да не се чудим кой ще предвожда родолюбивото катъшко войнство, уточнява: “Аспарух брани катъка”. Ще ни посяга Европата на най-скъпото - айде де! Като не щете мира - на ви секира!

А в дните преди празниците, когато секирите още не бяха заиграли, из въздуха се разхвърчаха поздравителни картички и медали.

“Златен век” за ФСБ от премиера” - радва се “ЗАСАДА”. “С най-високото държавно отличие бяха наградени…” - започва репортажът. Да си запомним това и продължим: “…заместник-министърът на културата Митко Тодоров излезе на сцената, за да връчи ордените и да прочете поздравително слово от премиера. Оглушителните овации на публиката обаче продължиха повече от 15 минути, та не дадоха възможност на Тодоров да се чуе гласът му дори по микрофона”.

Дотук - добре. Да отворим следващия вестник.

“След като музиката заглъхна, рокаджиите бяха наградени с приза “Златен век” от Министерството на културата” - твърди “СТАНДАРТ”.

За един и същи концерт ли става дума? Къде е най-високото държавно отличие, къде е премиерът, къде е петнайсетминутният аплауз?

Нека видим какво е станало според “ДНЕВНИК”. “На сцената се появи зам. министърът на културата Митко Тодоров със задачата да прочете поздравителен адрес… Още първите му думи “От името на министър-председателя” бяха пресечени с мощно освиркване. 10 минути феновете не позволиха…” Тук информацията се застъпва - има и десетминутен шум, който би могъл да се приеме и като аплодисменти (при много добро желание), има и поздравително листче, има и зам.-министър, има и медали. Като се добави скромното признание на Димитри Иванов в “СЕГА”, че е участвал в освиркването на простотията, можем да приемем написаното за най-достоверно. Иначе, само за сведение - “Златен век” не е най-високото държавно отличие, а е почетен знак, присъждан от Министерството на културата.

Но концертът отшумя, фойерверките вече са изпукани, годината се затъркаля - яжте чесън против уроки, пийте зехтин за морално облагородяване и не вярвайте много на вестниците - утре ще пишат друго - тая хартия не може да се продава без буквички по нея.

Виж още текстове в блога на Румен Белчев

Прочети цялата новина

Свързани новини: