Корупцията спира България за Шенген

Борбата срещу корупцията и реформите на съдебната система са в центъра на дебата за присъединяване на Румъния и България към Шенгенското пространство. Двете страни вече са подложени на безпрецедентно наблюдение от Евросъюза в тези области. Париж, Берлин и Холандия искат да обвържат влизането в Шенген с “необратим” напредък в борбата срещу корупцията - понятие, което би трябвало да бъде дефинирано по-точно, ако това условие бъде запазено.

Благодарение на “механизма за сътрудничество и проверка” Брюксел вече определи на двете страни цели и прави редовен преглед на изпълнението им от 2007 г. насам. Според неправителствени организации, съдии или дипломати това наблюдение е довело до значителни подобрения, макар че остава да бъде постигнат допълнителен напредък. В Брюксел са на мнение, че в България броят на обвиненията за корупция по високите етажи се е увеличил, докато в Румъния прокуратурата за борба с корупцията функционира “по убедителен начин”.

Според директора на румънския Център на европейска политика и ревностен защитник на механизма за сътрудничество и проверка Кристиян Гиня обвързване между наблюдението от ЕС и влизането в Шенген може да е “контрапродуктивно”. “Присъединяването към Шенген е краткосрочна цел за Румъния. По един или друг начин тази година, следващата или максимум след две години ние ще бъдем в Шенген. Но да се реформира напълно съдебната система е по-дългосрочна цел, която ще изисква запазване на европейското наблюдение за по-дълъг период”, подчертава той.

Според Гиня при обвързването на двата въпроса съществува риск, след като страната влезе в Шенген, наблюдението на Брюксел да бъде преждевременно прекратено. Гиня насърчава Букурещ и София да се обявят в подкрепа на запазване на механизма за сътрудничество и проверка толкова дълго, колкото е необходимо.

Унгарският външен министър Янош Мартони, чиято страна пое европейското председателство на 1 януари, подчерта в понеделник, че България изостава за Шенген. Според ЕК условията за присъединяването са били изпълнени от Румъния, но що се отнася до България, остават “още няколко проблема”. Въпросът със забавянето предизвика възмутени реакции на политици, лавина от дебати в медиите. Ситуацията развихря страстите в Букурещ, но се приема със спокойствие и примирение в София.

“Шенген, изглежда, се възприема като второ присъединяване към ЕС в Румъния. Ще трябва да се премахне заблудата”, заявява дипломат, който припомня, че други държави от ЕС не са част от Шенгенското пространство. В София, която винаги е споменавала за влизане в Шенген най-общо през 2011 г., разочарованието не е така остро, както в Букурещ, който си бе определил влизане през март, отбелязва АФП, като допълва, че темата не вълнува особено силно вестниците в България.

По БТА

Прочети цялата новина

Свързани новини: