В Мароко ли ще бъдат следващите бунтове?

Франс прес

“Известното политическо отваряне” на Мароко до голяма степен е предпазило страната от социални вълнения, каквито разтърсиха съседните държави и доведоха до “Жасминовата революция” в Тунис, смятат експерти. В случай на верижна реакция обаче те може да засегнат и Мароко, предупреждават те.

“Много са паралелите между Мароко и Тунис: една и съща демографска структура, едни и същи искания на младежта във връзка с пазара на труда”, коментира пред АФП Мохамед Този, който преподава политически науки в университета “Хасан Втори” в Казабланка. Експертът отбелязва също “проблеми в управлението”, характерни и за двете държави.

Събитията в Тунис бяха внимателно следени в Мароко; тази страна също познава протестни движения, организирани от безработни младежи с висше образование - детонатора на бунта в Тунис, довел до падането на президента Бен Али. Някои безработни висшисти от години вече редовно излизат на демонстрации пред парламента в Рабат с искане да бъдат включени в обществения живот.

“Мароко всъщност повлече крак в това отношение. Първите сдружения на млади безработни висшисти бяха образувани през 90-те години на миналия век. Постепенно те прераснаха в движение със свои структури, седящи протести, протестни шествия, имаше дори опити за самоубийство”, разказва Мохамед Мадани от университета в Рабат.

Това обаче “не породи движение, сравнимо със събитията в Тунис”, изтъква политологът. Специфичното за Тунис е, че местните младежи - острието на бунта, са по-засегнати от безработицата, отколкото младите хора в съседен Алжир или Мароко, отбелязва Хадига Мохсен Финан, преподавател и научен работник в университета “Париж 8″.

Без работа е всеки трети висшист в Тунис, докато в Мароко безработните са много по-малко, към 18 на сто, уточнява тя. Общото равнище на безработицата се е покачило през 2010 г. от 9 на 10 процента, сочат данни на Върховния комисариат по планирането.

Изследователката се спира и на друг важен момент: Лошото управление, съчетано с последиците от световната криза, е довело до разпадане на обществения договор между средните класи и тунизийската власт и президентът изцяло е изгубил легитимност. В Мароко, напротив, няма проблеми с легитимността и монархията играе ролята на обединителен елемент, подчертават тримата анализатори, потърсени за коментар от АФП. При това се забелязва и “известно отваряне на политическата игра (…), властта не е изолирана”, допълва Мохамед Мадани.

Монархията е създала “публично пространство, което не е съвършено, но все пак е факт”, настоява Хадига Мохсен Финан. “Излизат вестници, има плурализъм открай време и той бе заздравен, когато властта призна една ислямистка партия през 1998 г.”, добавя тя. Голямо е обаче неравенството в редица сфери, затова не е изключено в страната да се появят социални движения, има и риск от насилие. “Управлението е истински проблем, а това може да предизвика изблици на народно недоволство, толкова бурни, колкото и в Тунис”, смята Мохамед Този.

При сблъсъци между силите на реда и млади безработни през юни 2008 г. в югоизточния град Сиди Ифни бяха ранени 44-ма души, 27 от които полицаи. Зачестилите напоследък след събитията в Тунис самозапалвания в редица арабски страни, например в Алжир и Египет, не останаха незабелязани от властите в Мароко.

Според арабскоезичния в. “Ассабах”, вътрешното министерство е разпоредило на местните власти “да не провокират гражданите, за да не се самозапали някой”. “Наредено е също да не се продава бензин на хора, които не притежават моторни превозни средства”, пише изданието.
Освен това, Мароко и други страни от региона, разтревожени от перспективата за верижна реакция след събитията в Тунис, започнаха да събират оферти с цел да закупят значителни количества зърно и да отстранят заплахата от гладни бунтове.

По БТА

Прочети цялата новина

Свързани новини: