САЩ и Китай - Обама отстъпи пред реалността

Франс прес

Въпреки тържествеността на държавното посещение на китайския президент Ху Цзинтао и разстлания за високия гост червен килим, правителството на Барак Обама ограничи първоначалните си амбиции за широко сътрудничество с новия азиатски колос, отдалечавайки се значително от коментираното преди време партньорство “Г2″, смятат анализаторите.

“Обръщайки се към бъдещето, смятам, че онова, от което се нуждаем, е дух на сътрудничество, предполагащ също и приятелско съперничество”, обобщи американският президент, който не се поколеба да засегне без заобикалки пред китайския си колега неприятни теми като правата на човека и напрежението в икономическата и валутната сфера.

Формулировката на Обама изразява значително отстъпление от първоначалните амбиции, демонстрирани при нанасянето му в Белия дом. През 2009 г., при първото си пътуване до Китай в качеството си на държавен секретар, по-малко от месец след като пое поста, Хилари Клинтън бе ентусиазирана от “уникалната възможност двете страни да работят заедно в световен план”.

Във вторник тя се задоволи с пожеланието “Да имаме нормални отношения”. “В определени области ще бъдем конкуренти, това е несъмнено, но в много сфери ще си сътрудничим”, каза тя. Тази позиция е доста различна от често споменаваното в началото на мандата на Обама понятие “Г2″ - американско-китайски управленски тандем, направляващ световните дела - чиято поява породи надежди (както и опасения) сред дипломатите и световните политически лидери.

“Една от основните насоки във външната политика на президента Обама в началото бе да търси сътрудничество с другите могъщи държави, сред които Китай, за решаване на големите международни проблеми”, припомни Робърт Шатър, преподавател във факултета за азиатски изследвания в Джорджтаунския университет във Вашингтон.

Обама работеше здраво в тази посока, но си даде сметка, че по въпроси като климатичните промени може да разчита на китайските ръководители единствено за ограничено сътрудничество, отбеляза Шатър. Той имаше предвид срещата на върха в Копенхаген в края на 2009 г., чийто неуспех бе приписан на съпротивата на Вашингтон и най-вече на Пекин - двата най-големи замърсители на планетата.

За Дан Блументал от консервативния мозъчен тръст “Американ ентъпрайз инститют”, американското отстъпление произтича от “налагащия се принцип на реалността”. “Двете страни са дълбоко взаимозависими в икономически план, но са съперници относно бъдещето на Азия”, отбелязва той, посочвайки разнопосочните им интереси по въпроси като Северна Корея, Тайван или териториалните спорове в Южнокитайско море.

Чарлз Фрийман, специалист по Китай в Центъра за стратегически и международни изследвания, смята, че в американските усилия за включване на Пекин в световните дела предстои да настъпи обрат. В отговор на предположенията, че Китай иска да има на световната сцена влияние, отговарящо на икономическото му значение, експертът припомня, че Пекин не се е разделил с принципа, формулиран от бащата на икономическото преобразяване на Китай Дън Сяопин. Дън проповядваше Китай “да не се набива на очи”, докато трупа военна и икономическа мощ.

Експертът предупреждава също, че “стремежът на САЩ да си подели с Китай отговорностите на световен лидер, за да може американското първенство да бъде запазено поне отчасти, няма да се приеме лесно от повечето китайци”.

По БТА

Прочети цялата новина

Свързани новини: