Мракобесен закон за медиите и в Хърватия

Предложените промени в Наказателния кодекс на Хърватия, които предполагат налагане на строги наказания за клевети и улесняване на ищците при предявяването на искове за нанесени щети, предизвикаха критики от страна на хърватските журналисти, които възприемат въпросните промени като посегателство над свободата на медиите.

В центъра на дискусията са определени параграфи от проекта за изменения на Наказателния кодекс, с които се въвеждат много високи глоби и наказания със затвор за тези журналисти, които бъдат признати за виновни за използването на клевети. Правдивостта на използваните сведения няма да представлява довод в защита на журналистите. В момента тече процес на обсъждане на въпросните промени в рамките на правителствена комисия.

“Предложението е скандално”, заяви за ДПА председателят на Съюза на хърватските журналисти Зденко Дука. Докато правителството защитава промените с довода, че те са подобни на всяко друго законодателство в Европа, критиците заявяват, че промените биха могли да задушат журналистите в един район, който съвсем наскоро се е освободил от еднопартиен вид управление.

Предложените промени в закона идват, след като подобен противоречив закон за медиите влезе в сила през януари в Унгария. Законът предполага основаването и на регулаторен орган, който ще определя дали използваните информации са “балансирани” и уважителни спрямо “достойнството на човека”. Подробностите за предложения нов закон за медиите в Хърватия бяха разгласени миналата седмица, когато те бяха представени на публичен дебат.

Дука заяви, че промените предполагат присъди до една година затвор и глоби в размер до половината от сумата на годишния доход на журналистите. Подобни наказания могат да бъдат налагани “дори, ако клюката в написаното от журналиста се окаже истина, но не е от интерес за обществото”.

Колкото и неприемлив да изглежда новият закон, той потвърждава това, което един депутат смята вече за факт, а именно плачевното състояние на хърватската журналистика. “Ние не отиваме там, където отива Унгария. Ние стигнахме дотам отдавна”, заяви Дамир Каин от опозиционната партия Истрийски демократичен съюз.

Когато през 1991 г. Хърватия обяви независимост от Югославия традицията за контрол над медиите, характерна за комунистическия режим, бе заменена от националната ортодоксалност на авторитарния режим на Франьо Туджман. Това наследство не бе благоприятно за развитието на една силна и независима журналистика. “Журналистите вече използват самоцензурата от страх от политически натиск”, заяви Каин.

Преподавателят по журналистика и водещ на рубрика във вестник Томислав Клауски заяви, че законът представлява предварителен удар от страна на премиера Ядранка Косор, с който се цели укрепване на позицията на нейната партия Хърватска демократична общност, предвид подготовката за предстоящите парламентарни избори през тази година.

Властите игнорират критиките, като изтъкват, че проектопромените все още не са финализирани. Министърът на правосъдието Дражен Бошнякович заяви, че опасенията на журналистите са преувеличени. “Журналистите не трябва да се притесняват от евентуални присъди със затвор. Това никога не е било и няма и да бъде практика”, заяви Бошнякович наскоро за хърватски ежедневник.

По БТА

Прочети цялата новина

Свързани новини: