Какво да се прави

02/01/11 22:45
(http://e-vestnik.bg/)

Какво да се прави

Едвин Сугарев

Това е въпросът, който е на дневен ред в България. Нещо повече – който винаги е бил на дневен ред в България. Непрекъснато се повдига оттук и оттам; отзвучава с хиляди гласове, примесил надежда и отчаяние. Все по-малко надежда и все повече отчаяние – ако трябва да бъдем точни. Защото това е въпросът, на който няма отговор.

Закономерно: според няколко поредни социологически изследвания, оповестени наскоро, българите са сред най-мрачните, най-недоволни и най-отчаяни люде на този Божи свят. Споделяме градуса на отчаянието с обитателите на Хаити, въпреки че нито сме толкова бедни като тях, нито пък природни стихии са съсипали страната ни – а дори и в Ирак живеят по-щастливи същества.

На какво се дължи това? Най-лесният отговор – бедни сме – просто не е верен. Първо не сме толкова бедни – в скалата на споменатите изследвания сме над средното ниво. И второ – бедността не е гаранция за подтиснатост и неудовлетвореност. Порториканците например са много по-щастливи от нас – нищо, че са по-бедни.

Могат да се посочат, разбира се, и други причини. Защото държавата ни е скапана, защото животът ни е непредвидим, защото всички ценности са подменени с фалшиви подобия, защото корупцията е вездесъща, защото управляващите са тъпанари (и все по-тъпанари стават), защото демокрацията ни е фасадна, защото у нас успяват не по-добрите, а по-наглите и безчестните, защото няма справедливост и правосъдната ни система не работи, защото има паралелни властови структури, които задкулисно разиграват целия политически и обществен живот, защото простащината е навсякъде и чалга-културата се е превърнала в норма и стил на живот, защото… И при толкова много причини няма отговор на един единствен въпрос – защо всъщност става така?

Защо го няма всъщност този отговор? Ами защото всеки пита какво да се прави, а никой не прави нещо тази ситуация да се промени. Всеки е съгласен да вопие и да проклина битието си, но не смята за нужно да го променя – то е като че ли дадено свише – и трябва някой друг да дойде и да го промени.

Кой някой? И на този въпрос няма отговор. Впрочем истината е, че идваха да ни оправят. Един се канеше да го направи за 800 дни. Сега съди България за някаква царствена съборетина в Кричим. Друг един дойде с големи бицепси и закани да накаже лошите и да въведе ред. В резултат се въведе незапомнен дори в България хаос. Интересно – кой ли ще дойде да ни оправя на следващите избори. Може би след българския мачо ще се яви самото въплъщение на българската посредственост – с бухнало перчемче, влажни очета и глаголещо първите букви от азбуката? Може – защо не? Щом иде реч за оправяне…

Но народът български продължава да иска и продължава да пита: какво да се прави. Не че не искат да правят – напротив, готови са, искат. Но първо някой трябва да каже какво. Да поведе народа демек. Тогава ще го наобиколят и ще викат: айде, давай! И ако рече наистина да се впрегне в колата, ще почнат да псуват под мустак още на първия завой.

Бих казал, че още в едно нещо сме “най”. Навярно сме най-бързо разочароващата се нация в света. Отстоянието от “Осанна!” до “Разпни го!” е само една стъпка. След което самото разочаровение се превръща в основание за нов погрешен избор. Не сте ли забелязали как гласува българинът? Гласува не според доверие, не според програми и лично верую. Гласува за този, който още не го е излъгал. След което веднага се разочарова, казва си – и тия са като ония – и е готов да гласува за следващия.

Лошото е, че играчите са твърде малко. ...

Прочети цялата новина

Публикувана на 02/01/11 22:45 http://e-vestnik.bg/10988/kakvo-da-se-pravi/