ЖИВОТ НА НИКЪДЕ

Разказ от Алекси Кесяков Георги беше сербез. Не цепеше басма на този онзи. Той се знаеше. От малък го гонеше чувството за величие. И така до сега. Имаше самочувствие. Чул не чул имаше мнение. И все така. Стана голям, намери си хубава работа. Вървеше му. Ожени се. Родиха му се деца.  От известно време започна да участва в нощните гонки на околовръстното шосе и от време на време спечелваше някое надбягване. В почивните дни все ремонтираше един стар мощен автомобил и го изпробваше на съседната улица. Купи си нов по-мощен двигател и го монтира на автомобила си. Монтира и едно самоделно шумозаглушително гърне, което трещеше като пикиращ реактивен самолет. През ноща когато минеше по улицата, прозорците на съседните блокове трепереха като при земетресение 7-ма степен по Рихтер. Хората се будеха и се чудеха, няма ли кой да ги спре тези "шумови терористи". По обед бабите от квартала се оплакваха една на друга, как пак не са могли да спят от шума на нощните надбягвания. Преди време се чу, че две момчета при надбягване са се сбъскали. Едното загинало на място веднага. Другото потрошено останало до размазаната кола с единия крак под седалката, а другия под колата, дишало тежко и не можело да помръдне. Всички наоколо, организатори, секунданти, включително и зрителите, които присъствали винаги и наддавали, избягали. Никой не се притекъл да помогне.
Източник: Информационна агенция КРОСС

Прочети цялата новина

Свързани новини: