Египетската криза и националната сигурност на Израел

Рева Бхала

Израелският премиер Бенямин Нетаняху заяви, че ако демокрацията в Египет победи, тя няма да застраши мира с Израел. Това в известна степен е самозаблуждение. Докато наблюдава развитието на събитията в съседен Египет, Израел сериозно се безпокои за собствената си национална сигурност.

Националната сигурност на Израел зависи от способността му да поддържа арабските си съседи слаби, разединени и неутрализирани. Ако погледнем ситуацията в момента, ще видим, че Йордания е до голяма степен периферен играч, Ливан е държава, която тъне в постоянен самоподдържащ се хаос, Египет е обвързан с клаузите на мирните споразумения от 1878 г., които определиха Синайския полуостров като буферна демилитаризирана зона. Сирия продължава да бъде заплаха, макар и не особено сериозна. В момента сирийците имат много по-голям интерес от това да доминират Ливан и най-вече да правят пари от Ливан.

Така че ако погледнем цялостното статукво, трябва да признаем, че това е най-доброто, на което може да се надява Израел по отношение на съседите си. Проблемът е, че Израел смяташе, че Египет е обвързан с мирното споразумение, но тази преценка може да се окаже погрешна, макар че вероятността за това засега е малка.

От гледна точка на Израел демокрацията е хубаво нещо, стига изборите да не се печелят от неговите врагове, а в този случай той не може да бъде напълно сигурен какво ще се случи в Египет. В момента Израел отделя особено внимание на ислямистката организация “Мюсюлманско братство” в Египет. Сега тя се представя като демократично мирно движение, но това е организация, която беше силно репресирана от тайната полиция на Мубарак в продължение на години и Израел просто не иска да залага националната си сигурност на възможността “Мюсюлманското братство” да остане демократично и мирно движение, ако получи политическа власт.

Израел разчита най-вече на египетската армия да овладее кризата. Освен с американците еврейската държава разговаря с няколко ключови фигури в египетските сили за сигурност. Сред тях са министърът на отбраната маршал Мохамед Тантауи и началникът на генералния щаб на въоръжените сили генерал-лейтенант Сами Анан, както и хора като вицепрезидента и бивш началник на разузнаването Омар Сулейман. Това са фигури, на които Израел може да разчита, че ако не друго, поддържат външнополитическата линия на Мубарак и най-вече да се спазва мирното споразумение с Израел, което е толкова важно за националната сигурност на еврейската държава.

Сега се случи нещо особено важно, на което трябва да се обърне внимание. Израел за първи път разреши на Египет да разположи два батальона, или около 800 войници, в курорта Шарм ел Шейх на Синайския полуостров. Това е пряко нарушение на мирните споразумения от 1978 г., но Израел очевидно смята, че си струва да поеме този риск. Въпросът е какво стои зад изпращането на тези войски.

Знаем, че Мубарак има дом в Шарм ел Шейх, а в момента се говори, че може би идва време армията да избута Мубарак от върха. Дали Израел не се опитва да улесни армията да принуди Мубарак да се оттегли, предстои да разберем. Със сигурност обаче трябва да следим внимателно тази тема. Проблемът за Израел в момента е, че колкото по-дълго армията не се обръща срещу Мубарак, толкова повече кризата по улиците в Египет ескалира и толкова повече Израел има повод да се страхува от неизвестното.

По БТА

Прочети цялата новина

Свързани новини: