Проф. Владко Панайотов, евродепутат от ДПС, член на групата на либералите и демократите в ЕП: Възможно е да се включим в производството на батерии за електромобили

- Г-н Панайотов, през миналата седмица в Европейския парламент бе гласувана на първо четене директивата за електронните и електрическите отпадъци.
- ...Целта ни е да обновим директивата от 2003 г. за отпадъците от електрическо и електронно оборудване. Комисията по околна среда на Европейския парламент смята, че към 2016 г. държавите членки трябва да събират 85% от тези отпадъци, като от тях трябва да се рециклират между 50 и 75%. Получихме голяма подкрепа. Моето изказване бе очаквано както от еврокомисаря по околната среда Янез Поточник, така и от основния докладчик Карл-Хайнц Флоренц. Спрях се подробно на смисъла на тази директива: какво печели общността и всяка страна - членка на ЕС. За тези 27 страни вече има един закон, правила, на които всички ще се подчиняват. Бе изяснено кой поема отговорността, кой ще плаща, какви нови работни места ще бъдат разкрити.
Нашият принос е, че вкарахме в тази директива т. нар. малки електронни отпадъци, които обикновено се изхвърлят заедно с битовите и замърсяват природата, а в тях има високо съдържание на злато, платина и други редки елементи.
Трябва да има ефективност, полза, печалба от оползотворяването на електронните и електрическите отпадъци.
За България е важно веднага да се включи в изпълнението на директивата и да използва предимствата, които ЕС предоставя - разкриването на нови работни места, отварянето на нови ниши за производство. Те ще дадат възможност да не се изнасят всичките тези скъпи отпадъци, защото те отиват примерно в Китай и после се връщат в Европа като техни продукти, за които ние плащаме многократно повече.

- А вероятно има вече и първи практически стъпки?
- Така е. Предстои създаването на една интерпарламентарна група, която ще отговаря за снабдяването на Европа със суровини. Тя е създадена на професионален, а не на политически принцип и в нея са включени най-големите специалисти. Групата обхваща всички политически сили. Неин председател е Карл-Хайнц Флоренц от ЕНП, който бе и основен докладчик по директивата. Аз съм предложен за заместник-председател на тази изключително важна, бих казал, стратегическа група. Нейното учредяване ще бъде на 15 февруари в Страсбург в присъствието на еврокомисаря по индустрията Антонио Таяни, на министри и индустриалци от различни страни. Занапред тази група ще има изключително голямо значение за Европа. Но знаете, че когато казвам Европа, аз винаги имам предвид и България. Защото ми се иска нашата страна да бъде един от основните мостове за доставките на суровини към Европа. Желанието ми е да помогнем на нашата металургия, на българската минна индустрия, която все още е запазена и има ценни, висококвалифицирани специалисти. Наскоро говорих с фирма, която иска да работи с България. Тъй като съм и заместник-ректор на Минно-геоложкия университет в София, обсъдихме възможностите именно в България да се създаде научно-производствен център за силиций. Знаете, че този елемент е в основата на слънчевите панели…

- Какви ще са конкретните стъпки в тази посока?
- Искам да направим в страната ни както звено за обучение на кадри, така и едно малко предприятие. Всъщност малко като обем на получавана продукция, но тя ще е изключително ценна. Това са пътищата, по които България трябва да тръгне веднага. И затова отдавам такова голямо значение на приемането на тази директива, защото оттук нататък вече можем да говорим за конкретни неща, да търсим помощ от Европа, от суровинната група, за която споменах.
Европа тръгва по един високотехнологичен път на развитие. Това винаги е било мое желание. Това е път, който ще донесе и приходи. Досега в „Стратегия – 2020” говорихме за зелени производства, за ограничаване на вредни емисии, но всичко това е свързано с големи разходи, както и с остра конкурентна борба, например в автомобилната индустрия. Затова толкова важен е другият момент – създаването на условия в Европа да навлизат пари. И пак казвам, че нито за момент не забравям възможните ползи за България. Това е начинът, по който наистина жизненото равнище може да се повиши - с парите, които ще дойдат от тези така наречени отпадъци.

- Кога трябва да влезе в сила тази директива и в каква степен можете да помогнете на българските власти за нейното изпълнение?
- Всички са заинтересовани директивата за електронните и електрическите отпадъци да влезе в сила час по-скоро. Предстои да чуем и мнението на Европейската комисия, особено по основния въпрос: „Кой ще плаща за рециклирането?”Дали данъкоплатецът или производителите? Всички сме на мнение, че данъкоплатците не бива да бъдат товарени още – те плащат със самия факт, че купуват съответните изделия. Надявам се, че този въпрос ще намери отговор до 2-3 месеца и тогава директивата ще се представи пред Европейския парламент на второ четене. Аз се надявам, че до лятото директивата официално ще бъде приета. Тогава вече смятам да поканя и комисаря Таяни, президента на комисията и основен докладчик Карл-Хайнц Флоренц, да дойдат в България, да се срещнат с хората, с които е нужно, и моментално страната ни да стане жив участник в осъществяването на тази директива.

- Как ще подпомогнете практическите представители на български бизнес например?
- Още на 22 февруари ще направя в София семинар за строителството на малки пречиствателни станции и получаването от тях на биогорива. Форумът ще е за кметове, за представители на малкия и средния бизнес. В София по моя покана ще дойдат хора от Европейската комисия, експерти, които са реализирали проекти с такава насоченост. Ще бъдат показани най-добрите практики в това отношение. Искам да дам достатъчно информация както на тези, които имат пари и са готови да инвестират, така и на местните власти, които се нуждаят от тези пари. Смея да ви уверя, че говорим за първи от поредица семинари с подобна чисто практическа насоченост. Това се отнася и до прилагането на директивата за електронните и електрическите отпадъци – ще доведа експерти, ще има споделяне на опит, за да станат нещата – с малки заводи, с малки предприятия, с групи, които ще събират отпадъците от входовете на жилищните блокове до търговските вериги.

- В края на миналата година вие осъществихте мечтата си да управлявате водородни автомобили. В предишния ни разговор бяхте споменали, че има шанс България да участва в производството на такива коли, чието масово присъствие на пазара се очаква около 2015 г. Има ли развитие?
- Работя в тази посока. Мисля, че на първо време е възможно да се включим в производството на батерии за електромобили – нещо изключително важно и с гарантиран пазар. Знаете, че тези батерии са на практика еднакви както за т. нар. хибридни автомобили, така и за водородните. Ние можем да се включим успешно в производството на последната генерация такива батерии – цинково-въздушните, които предоставят многократно по-голяма мощност при по-ниска производствена цена. Имам намерение скоро да се срещна с производители на електрически автомобили от Европа и Япония, да ги запозная с възможностите и мощностите, които имаме – в случая визирам конкретно Комбината за цветни метали в Пловдив. Те имат и научната, и индустриалната база – разговарял съм с тях. Това ще бъде първата реална крачка, защото винаги съм се съобразявал с реалните възможности.

- Няма ли опасност обвързването на енергийните източници с високите технологии да направи още по-голяма пропастта между богатите и бедните страни и да доведе до формирането на своеобразен клуб, подобен на ОПЕК?
- Това е наистина глобален въпрос. Целият свят е силно конкурентна среда – благородна и дружелюбна или ожесточена – но в конкуренция. Този, който по-бързо, по-добре и по-ефективно реализира новостите, той ще живее по-добре. Лошото е, че за изоставащите няма и мотивация. В Европейския парламент се дискутира как да се спре разслоението на богати и бедни страни, как новите технологии и суровинни източници да дадат равен шанс на всички, как да се мотивират онези страни, които, да кажем, по-трудно усещат промените в технологиите. В това отношение в Европа се работи, дори и аз имам едно предложение. Същността му е европейски технологии от последно поколение да се предлагат в различни страни по света и в замяна на това ноу-хау те да предоставят на Европа не пари, защото ги нямат, а суровини. Обсъжданията предстоят скоро.

- Нека поговорим малко и за политика. Знаете, че някои европейски страни, сред които Франция и Германия, се обявиха за отлагане на членството на България и Румъния в Шенгенското споразумение. В България това доведе до остри полемики, включително защото идват и избори. Но как изглеждат проблемите ни с Шенген в Брюксел и Страсбург?
- Аз говорих наскоро за това с мои влиятелни колеги от Европейския парламент. Не бива от това отлагане да се прави драма или трагедия; не бива темата да става основен пункт за противопоставяне. Бъдете уверени – ще влезем в Шенген. Така или иначе ние сме извървели много дълъг път в това отношение и нещата малко приличат на въпроса преди приемането ни в Европейския съюз – не дали, а кога? Не трябва да фокусираме всичките си усилия и енергия, включително и полемична, в този въпрос. Част от нещата, от пречките, ако щете, са извън нас и засягат по-глобални проблеми и позиции на големи страни. Това, което можем да направим междувременно, е да се съсредоточим в решаването на проблемите си, да бъдем по-единни и да се обединяваме около неща, които са от полза за всички. Днес проблемът е Шенген, утре ще е друг – защото на хоризонта има и други проблеми – и ние, типично по български, започваме от всяко нещо да правим драма. Не бива! Нека не пилеем енергията си като нация, а да я влагаме в неща, които ще донесат обща полза.

Интервюто взе Борислав Михайлов

Прочети цялата новина

Свързани новини: