Регулаторите в САЩ и банките в схватка за бонусите

Ройтерс

Регулаторите започнаха най-големия си досега опит да наложат ограничения върху бонусите на банкерите от финансовата криза през 2007–2009 г. насам и предупредиха компаниите, че ще се противопоставят на всякакви опити за заобикаляне на реформите.
И макар предложенията да бледнеят пред ограниченията в Европа, твърденията на регулаторите, че ще държат под око вратичките в закона, показват, че искат да въведат по-строг контрол върху банките, които правят символични промени на възнагражденията, като междувременно търсят как да пренебрегнат целта на реформите.
В понеделник Федералната корпорация за застраховане на депозитите (FDIC) одобри предложение, според което изпълнителните директори на най-големите финансови институции, сред които Bank of America и Goldman Sachs, трябва да получават наполовина по-малки бонуси в продължение на поне три години.
Банковите регулатори твърдят, че може да отидат по-далеч, за да гарантират, че бонусите ще съгласуват правилно интересите на изпълнителните директори с тези на инвеститорите, и обмислят по-строги мерки, които да попречат на изпълнителните директори да хеджират намалените бонуси под формата на акции.

По-мек план от този на ЕС

Съществуват опасения, че изпълнителните директори може да използват техниките за хеджиране, за да компенсират загубите, в случай че цената на акциите на техните компании падне по време на периода, през който получават по-малки бонуси. Тези им действия може да създадат конфликт между интересите на изпълнителните директори и акционерите.
„Трябва ли да забраним подобно хеджиране – въпросът е отворен“, заяви председателят на FDIC Шийла Беър.
Въпреки напрегнатите преговори планът на Вашингтон е доста по-мек в сравнение с лансирания в Европейския съюз, който през декември въведе насоки, според които топбанкерите са ограничени да получават 20% от годишните си бонуси кеш с някои изключения.
Огромните суми, които банковите изпълнителни директори и трейдъри получават като възнаграждения за краткосрочна възвръщаемост без оглед на дългосрочния риск, са смятани от регулаторите за значим фактор в наскоро разразилата се финансова криза.
Планът на САЩ е в съответствие както със закона „Дод-Франк“ за финансови реформи от 2010 г., който постанови регулаторите да ограничат плановете за възнаграждения, насърчаващи твърде голямото поемане на риск, така и с принципите, договорени от Г-20 през 2009 г.
Гласуването на FDIC в понеделник е само първата стъпка и предложението тепърва трябва да се одобри от други американски органи с регулаторни правомощия над финансовата система, като Федералния резерв и Комисията по ценните книжа и фондовите борси (SEC), преди да бъде предложено за обсъждане в рамките на 45 дни.
Не е ясно кога ще се изкажат и останалите регулатори, макар че представители на FDIC твърдят, че това ще стане до няколко седмици.
Предложението, обсъждано в САЩ, засяга и възнагражденията в други финансови компании с активи на стойност $50 млрд. или повече, сред които са JPMorgan Chase & Co и Morgan Stanley.
Каква част от бонусите ще може да получат изпълнителните директори, ще зависи от представянето на компанията въз основа на взетите от директорите решения през съответния период.
Освен това предложението призовава бордовете на директорите на големите финансови компании да посочват и други служители освен топдиректорите (като например топтрейдърите), чиито действия биха могли евентуално да застрашат институцията или които представляват „материален риск“.
След това компанията трябва да изготви метод за плащане на тези хора, който да ограничи прекомерното поемане на рискове. Той може да включва, но не и да се свежда изцяло до отсрочено изплащане на бонусите.
Много фирми от Уолстрийт така или иначе разпръснаха във времето получаването на бонуси в подготовка за предстоящите регулации, но обсъжданото правило може да попречи на банките да се върнат към старите си практики, щом общественият натиск стихне.
„Предложението е за нещо, което компаниите и без това вече правят“, казва Джоузеф Сорентино, управителен директор в консултантската фирма Steven Hall & Partners.
Както в САЩ, така и в Европа се забелязват признаци за леко покачване на общото възнаграждение, което компенсира ограниченията.
Goldman Sachs разкри миналия месец, че е утроила основната заплата на главния изпълнителен директор Лойд Бленкфайн и му е прехвърлила акции за $12,6 млн., въпреки че нетният приход на банката отбеляза сериозен спад през 2010 г.
Бордът на Citigroup одобри основна заплата от $1,75 млн. за изпълнителния директор Викрам Пандит, който през 2009 г. се зарече да взема годишно 1 долар, докато банката излезе трайно на печалба.
Във Великобритания финансови институции, като HSBC и Barclays, вдигнаха фиксираната част от заплащането, за да задържат служителите си.
Пол Ходжсън, експерт в независимата компания за проучвания Corporate Library, определя като окуражителен факта, че регулаторите се опитват да идентифицират вратички, например хеджирането на разсрочени бонуси – практика, която вероятно е доста честа при банките.
„Това явление активно допринася за разминаването на интересите на акционерите и мениджмънта“, твърди Ходжсън.

На различен етап

САЩ изостават с реформите в бонусите, които трябва да наложат приетата от Г-20 рамка. Бордът за финансова стабилност, работната група на Г-20 в областта на регулацията, констатира в проучване от миналата година, че въвеждането на промените при възнагражденията се движи с различно темпо. Скоро ще има нов доклад по темата.
Въпреки че Азия избегна най-тежкото от финансовата криза, Китай, Хонконг и Сингапур създадоха правила и препоръки, чиято задача е да вкарат в действие споразумението на Г-20.
Шийла Беър признава, че останалите държави са действали по-експедитивно. „С тази мярка се доближаваме до приетите международни стандарти, коментира тя предложението от понеделник. За съжаление предложеното не е идеално.“
Бордът на FDIC одобри също окончателно правило, което ще задължава големите банки да внасят по-големи суми във фонда на агенцията, ангажиран с разходите по затъващите финансови институции. Промяната бе наложена от закона „Дод-Франк“, а по-малките банки лобираха активно за включването й в него.
Bank of America, JPMorgan и Citigroup могат да бъдат принудени да плащат с около $1 млрд. повече годишно по новия план за оценка на базата на задълженията, сочат изчисленията на сектора.

Прочети цялата новина

Свързани новини: