Учим по-малко за магистратура

Соня Стамболийска
sonya_stam@yahоо.com

Водещи университети в страната ще съкратят магистърските си програми до два семестъра, тъй като нямат пари за издръжка на студентите, показа проверка на „Класа“. Причината е, че държавата няма да плаща третия семестър от магистърските програми и вузовете са принудени да съкратят обучението в тази образователно-квалификационна степен. „Всички магистратури ще ги направим два семестъра“, коментира пред „Класа“ ректорът на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ проф. Иван Илчев. В момента масово магистратурите са по три семестъра. Проф. Илчев обяви, че без предупреждение през декември е било съобщено на вузовете, че ще се плаща само за два семестъра от обучението. „Ще се въведе и ограничение при малките магистратури. Където няма много студенти, те ще могат да се провеждат само ако преподавателите са готови да работят, без да им се плаща“, коментира Илчев. По отношение на субсидията той обяви, че в момента месечно СУ получава под 2 млн. лева, а разходите само за заплати и хонорари са 2,6 млн. лева на месец. Ректорът допълни, че в момента в университета се извършва обсъждане и ще бъде приета нова схема за вътрешното бюджетиране, според която много по-големи отговорности ще бъдат дадени на факултетите. Сред мерките, който е предприел вузът, е да ограничи преподавателите на хонорар. „Орязали сме всичко, което е могло да се ореже. Засега не планираме намаляване на заплатите“, добави Илчев. Преди дни „Класа“ научи, че университетът има проблеми и с чистачките и преподавателите е трябвало сами да почистват кабинетите си. Ректорът призна, че вузът е имал проблеми с фирмата, която е осигурявала почистването. „Това обяснявах на министъра, че ние сме натрупали задължения към тази фирма и те отказваха да почистват“, коментира Илчев. Той увери обаче, че се е стигнало до решение на проблема и в момента има хигиенистки в университета. По отношение на магистратурите ректорът на УНСС проф. Борислав Борисов обясни, че третият семестър във висшето училище е платен. „Държавата плаща една година, а последният семестър ще се поема от студента. По моята прогноза рязко ще се съкрати приемът в платено обучение магистри“, допълни той. Борисов коментира, че това ще стане заради намалената издръжка на студентите. Той обясни, че досега платените магистратури са стрували 1800 лева, а според Закона за изменение и допълнение на висшето образование, който урежда и платеното обучение, таксата не може да бъде повече от 1000 лева. „Това намалява с близо половината от постъпленията на университетите“, коментира Борисов. Той добави, че ще паднат и наполовина хонорарите на преподавателите в магистърска степен. По тази причина в специалностите, в които приемът е по 10-15 души, няма да могат да се издържат и приемът в тях ще бъде прекратен. Борисов обяви, че с приетите 22 антикризисни мерки университетът е спестил около 3 млн. лева. Той обясни, че най-много средства са съкратени от 13-ата заплата на преподавателите, а като цяло всички разходи на университета са намалени с 30%.
От техническите вузове са намерили начин да намалят разходите си, без да съкращават персонал. Проф. Иван Милев, ректор на Минно-геоложкия университет, казва, че е привърженик на „безкръвната редукция на многочисления състав на университета“. „Ако се пенсионира даден служител, предлагам на друг да приеме функциите му, които са сродни, и му увеличавам заплатата“, коментира той. Проф. Милев обяви, че университетът е ограничил хоноруваните преподаватели, особено в бакалавърска степен, а за магистърските програми такива се ползват само там, където няма преподавателски състав. Доц. Борис Стефанов от Химикотехнологичния и металургичен университет обясни, че вузът няма да съкращава, но няма и да назначава нови хора тази година. „На тези, които се пенсионират, други ще вършат ангажиментите. Става дума за хора, които са в администрацията, счетоводството и др.“, коментира Стефанов. Проф. Станислав Семерджиев, ректор на НАТФИЗ, пък каза, че парите, с които разполага академията, са разпределени така, че стигат за един санитарен минимум, в който тя да съществува. „Целия януари се наложи да излезем в отпуска, всички сгради бяха заключени, бяха спрени парното, токът и водата, не се харчеха пари за нищо, за да може с бюджета, който ни е даден, да изкараме останалите 11 месеца“, обясни Семерджиев. „С притеснение очакваме сметките за отопление и електроенергия за януари“, заяви ректорът на Националната художествена академия проф. Светослав Кокалов. Той обясни, че финансовото състояние на академията в момента е нестабилно и трудно се изплащат заплати и сметки. По отношение на възможната актуализация на бюджета в средата на годината Кокалов се опасява, че тя може да бъде в отрицателна посока и ако това се случи, според него университетите ще бъдат доведени до пълна катастрофа.

Прочети цялата новина

Свързани новини: